Деменцията е синдром, който се характеризира с понижение на когнитивните и познавателни функции на пациентите до такава степен, че се нарушава тяхната самостоятелност и способност за извършване на ежедневните дейности. Причините за деменцията са многобройни. Сред тях най-голямо значение има болестта на Алцхаймер, която е причина за 70% от случаите на деменция. 

 

Заболяването е открито през 1906 г. от немския учен Алцхаймер, който е установил патологичните изменения, които се наблюдават в мозъка. Това откритие е валидно и до днес. Натрупването на белтъци в мозъка е причина за възникването на болестта на Алцхаймер. Такива са натрупванията от бета-амилоид, които се образуват извън нервната клетка и създават токсичните амилоидни плаки, както и натрупването на тау-протеини, което е резултат от хиперфосфорилиране вътре в клетката. Иновативните терапии са насочени именно към тези патологични белтъци. 


 

Често диагнозата се поставя в по-късен етап, когато деменцията вече е напреднала. Първоначалните критерии са позволявали диагностициране едва в късните етапи. През последните години е установено, че има етапи, в които при пациентите все още не се наблюдава деменция, но се установяват леки нарушения на паметта, концентрацията и вниманието. Такива пациенти могат да бъдат диагностицирани чрез невро-психологични изследвания. Въпреки това, вече е установена и предклинична фаза на заболяването, която настъпва между 20-25 години преди началото на изявената симптоматика. В тази фаза не се наблюдават оплаквания от страна на пациента, но вече е започнало формирането на натрупвания от бета-амилоид и тау-протеини. 

 

Напредъкът на медицината в областта на болестта на Алцхаймер се изразява в анализа на биомаркери, които показват наличието на такива белтъци при пациенти с лека или все още липсваща симптоматика. 

 

Ако преди 20 години можехме да поставим диагнозата в рамките на дементния синдром, в момента тя може да бъде поставена още в съвсем ранната фаза на заболяването. Това има ключово значение за лечението, защото иновативните терапии са насочени именно към ранната фаза на заболяването.

 

Към 2020 г. над 40 милиона пациенти са засегнати от различни видове деменция. Очаква се до 2050 г. този брой да достигне над 100 милиона души. Това се дължи основно на по-високата продължителност на живота. Тези данни подчертават голямата важност на дейността на фармацевтичната индустрия. Болестта на Алцхаймер е свързана с високи икономически изисквания. Без разработване на ефективно лечение, финансовите нужди, свързани със заболяването, ще продължат да нарастват и цената на лечението за Европа ще бъде над 633 милиарда евро до 2050 г. 

 

Първата терапия – под формата на ваксини е създадена през 2003 г. Нейната цел е била изработване на антитела от имунната система срещу патологичните белтъци. Приложението на тези ваксини е било свързано с множество странични ефекти. През последните 15 години отново се работи усилено в това направление, тъй като има над 200 молекули, които са в процес на разработване. Около 75% от клиничните проучвания са насочени към разработване на терапевтични средства срещу натрупването на бета-амилоидни плаки. По-голямата част от тях имат най-голяма ефективност при приложение в ранната фаза на заболяването. 

 

Друг важен аспект от успешното ранно диагностициране и лечение на заболяването е въвеждането на подходящи биомаркери, които да установяват заболяването още в ранен стадий, преди развитие на деменция. Това ще позволи определяне на подходящо и индивидуализирано лечение за всеки пациент. Над 95% от биомаркерите, които могат да определят патологията на болестта на Алцхаймер, са основно два вида: невроизобразяване чрез амилоид и лумбална пункция, която е по-инвазивна процедула. През 2021 г. в САЩ вече са били въведени кръвни биомаркери, които измерват нивата на патологичните белтъци, характерни за Алцхаймер. 

 

Основният интерес към иновативните терапии се е проявил през 2020-2021 г. когато за първи път моноклоналното антитяло Aducanumab е било утвърдено от Food and drug administration - FDA като лекарство за лечение на болестта на Алцхаймер, при условие, че премине през фаза IV на клинични проучвания за доказване на ефективността на терапията. Въпреки това, приложението на това терапевтично средство не е лишено от странични ефекти, което е част от причините да не получи разрешение за употреба от Европейската агенция по лекарствата – EMA през 2021 г.

 

Основната цел на иновативната терапия е атакуването на бета-амилоида чрез моноклонални антитела. Някои проучвания поставят фокуса върху атакуване на тау-протеина и приложение на комбинативна технология за насочване както към бета-амилоида, така и към тау-протеина.

 

В момента активните клинични проучвания за лечение на болестта на Алцхаймер са 256, от които голям процент са насочени към лекарства, променящи хода на заболяването. Повечето от тях са само в начална фаза на проучване. Установено е, че колкото по-голяма е селективността на лечението към метаболитите на патологичните белтъци, толкова по-малко са страничните ефекти.

 

Промяната в хода на заболяването има ключово значение за пациентите, за близките, за обществото и за здравната система. С напредване на заболяването пациентите губят способността самостоятелно да се справят с ежедневните дейности, наблюдава се загуба на когнитивни функции и поведенчески нарушения. Това изисква грижа от страна на близките, която се свързва с умора поради натиск и емоционален стрес. 


Болестопроменящите терапии за Алцхаймер могат да позволят запазване и възстановяване на когнитивните функции, докато същевременно съхраняват времето, прекарано със семейството и качеството на живот. За здравната система ползите от такава терапия се изразяват в намалено използване на ресурсите и зависимостта, свързана с тежкото болестно състояние. В социален план възстановяването на независимостта на пациентите ще намали отсъствието от работа, нарушаването на работния процес и нуждата от допълнителни здравни, дългосрочни и социални грижи. 

 

Иновативната терапия е насочена към поддържане на когнитивните и функционалните способности на личността, както и към забавяне на физическата неспособност. Това, от своя страна, ще благоприятства прекарването на повече качествено време със семейството и ще оказва по-малък натиск върху болногледачите, тъй като ще бъде възможно активно сътрудничество от страна на пациента.  За здравната система иновативното лечение би допринесло за облекчаване на разходите за симптоматична терапия и лечение на съпътстващите заболявания, въпреки по-високата стойност на болестопроменящите терапевтични средства. 

 

*Статията е съставена на база лекцията „Анти-амилоидните терапии – възможен пробив при лечение на болестта на Алцхаймер“, изнесена от доц. д-р Шима Мехрабиан-Спасова, невролог-дементолог от Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“ на семинар за журналисти, организиран от ARPharM на 2-3 декември 2022 г.