Анна Тодорова е магистър по клинична психология. Завършила е University of Phoenix, Финикс, Аризона.
 
Стажът ѝ по клинична психология е проведен в Southwest Center for HIV/AIDS, Финикс, Аризона. Непосредствено започва работа като психотерапевт в Lifewell Behavioral Wellness, Финикс, Аризона.
 
Занимава се с групова и индивидуална психотерапия, подготвяне на план с терапевтични цели, кризисна терапия, диагностиране, документация и комуникация с рефериращи агенции, включващи щатския съд, психиатрични болници и други. Има участия в задължителни тренинги и клинична супервизия.
 
Развива лична практика от 2014 г. в САЩ и отскоро в България.
 
Притежава следните сертификати и лицензи: Национален сертифициран психотерапевт към САЩ; Лиценз по психотерапия към щата Аризона; Сертификат за завършено обучение по EMDR към Международната асоциация по EMDR. Член е на Американската психотерапевтична асоциация.
 
От февруари тази година води поредицата „Модерна психология с Анна Тодорова“ в Puls.bg. Повече за практиката ѝ можете да научите от личния ѝ сайт - annatodorova.com.
 
 
 - Кога трябва да търсим професионална помощ при наличие на емоционален проблем? 
 
Всеки има периоди на напрежение и може да изпита стрес, тъга, скръб, отчаяние, да му се случи конфликт, но е трудно да се определи кога имаме нужда от професионална помощ. За съжаление, голяма част от хората, които се нуждаят от подкрепа, не търсят терапевт, а истината е, че колкото по-рано се осъществи срещата със специалист, толкова по- бързо и лесно може да се разреши проблемът преди той да се е задълбочил и навредил на стандарта на живот.
 
Мнозина избягват да търсят професионална помощ заради наложени митове. Счита се, че само „лудите“ се нуждаят от такава помощ или че да посетиш пситохерапевт е признак на слабост.  Въпросът е - защо трябва да се стигне до душевно страдание, загуба на емоционалното равновесие и дори до развитие на психично разстройство,  за да се предприеме терапия чак тогава? В съвременния свят и модерния начин на живот, който водим, психотерапията е неизменна част от грижите за поддържане на добро здраве, въобще, и постигане на здравословен стил на поведение, подобно на изграждането на трайни навици в здравословното хранене и двигателна култура.
 
Има много признаци, които показват необходимостта от професионална психотерапевтична помощ. Един от индикаторите е усещането за постоянна изтощеност, ниска самооценка на работното място или друго поприще, загуба на интерес към дейности, които преди това са увличали и доставяли удоволствие. Разбира се, всеки има моменти, по-тежки периоди, случва се да се ядосаме или бъдем тъжни. Когато обаче подобни усещания започнат да нанасят вреди в ежедневието и възникват натрапчиви съмнения относно справянето с обичайните отговорности, трябва да се потърсим помощ. Повод за консултация с психотерапевт са и постоянните негативни мисли и настройка преди някакво предизвикателство, при изолиране или избягване на определени ситуации поради това, че са прекалено стресиращи или защото довеждат до панически атаки...
 
Понякога времето не помага да се справим с болката от травматично събитие, например след загуба на близък или раздяла с любим човек, и тогава трябва да се потърси помощ. Имам случай на клиент,  който след раздялата с приятелката си, с която е имал 6-месечна връзка, става буквално обсебен от мисли за нея. С течение на времето се развили проблеми със съня, на работното място и т.н. По време на сесиите с него успяхме да „обработим“ травмата и той преодоля емоционалната си зависимост. 
 
Индикатор за необходимост от психотерапевтична консултация са и постоянните  оплакванията от физически дискомфорт и болка – болка в корема, главоболие,  чувство на изтощение и умора, болнавост и слаб имунитет, за които не се предполага медицински проблем от лекарите.
 
В този случай трябва да се провери дали проблемът не е от емоционално естество и стрес. Имала съм случай на необясними припадъци при клиент, които отшумяха след като тя поработи върху силната си тревожност (повече за тревожността и начини да се справите с нея може да видите на сайта ми AnnaTodorova.com).
 
При подобни на изброените ситуации някои прибягват до свръхконсумация на алкохол, употреба на наркотици или се увличат по нездравословни навици като  игра на хазарт, постоянно гледане на порно, прекомерно пазаруване, емоционално хранене или опасно ограничаване на храненето т.н. 
 
Когато животът ни започне да се „върти“ около въпросните нездравословни методи за емоционална регулация и започнем да ги използваме, за да се мотивираме и за да изпълняваме всекидневните си задължения, е време да потърсим професионална помощ. 
 
 - Колко време е нужно на психотерапевта, за да се превъзмогне даден емоционален или психичен проблем? 
 
Изключително трудно е да се прецени колко сесии ще са нужни, за да се постигне успех при даден проблем. Дори при един и същ проблем, двама души се справят различно. Това е много индивидуално, зависи от житейския опит, от емоционалната натовареност в момента, от редица фактори като настояща обстановка, травми в миналото и така нататък, и така нататък. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
В практиката си съм имала клиенти, които с 1-2 сесии постигат резултат и е отпадала необходимостта от професионална подкрепа, но това е рядкост. Имам случай на клиентка, която беше приела състоянието си на панически атаки, за медицински проблем. Това я е тласнало да ходи постоянно по лекари и болници. В рамките на една сесия тя осъзна, че страда от класически панически  атаки. Запозна се с няколко метода за справяне с тях и нямаше нужда от повече сесии, защото овладя атаките.
 
Някои избират да провеждат консултации веднъж месечно, за да поддържат хармонията в себе си.  
Възможно е даден клиент да се нуждае от 2-3 сесии, за да се стабилизира и да започне да функционира отново, но да е наложително да се проведат още посещения, за да обработи преживяна в детството травма, за да може да се почувства истински спокоен и щастлив. 
 
Разбира се, има значение финансовата страна на въпроса и тук, ще отговоря така: ако за даден човек са финансово непосилни повече от няколко сесии, във възможностите на терапевта е да промени плана си за действие, така че да постигне максимално подобрение за кратко време. 
 
 - Докъде се простират възможностите на психолога и до каква степен справянето с даден емоционален проблем зависи от самия човек?
 
В САЩ е популярна следната поговорка: „Може да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие!“ и, мисля, че е подходяща метафора в случая. Ако клиентът иска в по-малка степен от мен да постигне подобрение на състоянието си, терапията едва ли ще е ефективна. В първоначалната сесия винаги се опитвам да създам реалистични очаквания и че клиентът трябва да свърши основната работа. Психотерапевтът няма как да „излекува“ някого, защото психотерапията е работа в екип и успехът ѝ зависи, освен от усилията на специалиста, и от старанието на човека, потърсил помощ. 
 
При сериозно отношение към терапията и уважение към себе си, човек сам трябва да приоритизира задачите си и работи усилено извън сесиите, за да постигне резултати. Моята работа като психотерапевт е да му помогна да си изгради здравословни навици за емоционална регулация и позитивно мислене. Ключов момент за успеха на терапията е усилието да се излезе извън зоната на комфорт и се приложат новите методи и техники за справяне със състоянието, което зависи от самия човек. Ако липсва интерес и не се работи извън сесиите, ефективността на терапията ще остане ниска.
 
 - Кои техники в психотерапията са най-ефективни, модерни, отговарящи на потребностите на съвременния човек?
 
В практиката си използвам различни видове терапия, в зависимост от нуждите на конкретния човек. Взаимствам и от източните учения и йога, когато уча клиентите си на методи за релаксация. Важно е всички методи, които се използват да са изследвани и доказали ефективността си над плацебо ефекта. Една от най-бързите и ефективни терапии е когнитивно-поведенческата. При нея приемаме, че не можем да променим какво ни се случва, но може да променим начина си на мислене и реакциите си в дадени ситуации, които и водят до негативните усещания, от които страдаме. Тази терапия е навярно най-изследваната и има множество клинични доказателства, че дава бързи резултати при депресия и тревожност. 
 
Например имах клиентка, която при когнитивно-поведенческа терапия идентифицира мисленето си като „черно-бяло“. За нея нещата бяха крайни - или пълен провал или успех; или на човек можеше да му се има пълно или никакво доверие. Този тип мисли и мироглед я бяха довели до множество конфликти в личностните й отношения. Когато тя започна да идентифицира и преобразява нагласата си и очакванията ѝ станаха по-реалистични и мисленето адаптивно,  тревожността и стресът й рязко намаляха.
 
Друг тип терапия, който използвам, е ЕMDR терапията. Целта на EMDR терапията е да обработи изцяло травматично изживяване на клиента и да облекчи оплакванията му. Чрез стимулиране на лявата и дясната част на тялото посредством специфично движение на очите, травматичното преживяване се преработва и се съхранява правилно в мозъка. Това означава, че информацията и поуките, които могат за бъдат извлечени от събитието, са разбрани и складиране за бъдещо ползване, докато нездравословните емоции, изкривените вярвания и неприятни физически усещания са изчистени. Имам изключителен успех с този тип терапия, особено при хора, които са пробвали друг тип интервенции без резултат. 
 
 - Как да изберем своя психотерапевт?
 
Една от целите на първата сесия при психотерапевта е клиентът да прецени дали това е правилният за него. Понякога образованието и специализациите не са най-важният критерий - човек просто трябва да придобие усещането, че това е неговият психотерапевт, да се чувства сигурен и спокоен „в неговите ръце“. При проблеми като преодоляване на зависимости или сериозни психични болести терапевтът трябва да е специалист по дадения проблем.
 
 - Практиката в коя държава, по отношение грижите за психичното здраве, би могла да се разглежда като добър модел и защо?
 
Що се отнася до грижата за душевното здраве смятам, че моделът в Щатите е един от най-иновативните и успешни в света. През последните години там има тенденция да се интегрира медицината и психологията, защото се вижда, че физическото и емоционалното здраве са неразделни. Все повече клиники в САЩ и в Западна Европа отчитат, че ако пациентът, например раково болен е обгрижван от екип специалисти, който включва и диетолог, физиотерапевт и психотерапевт, шансът за подобрение и ремисия значително се повишава. Според мен е изключително важно грижата за психичното здраве да се поема от обществен фонд, здравна каса, да се работи с лицензирани терапевти и вярвам, че в дългосрочен план това е финансово разумно. 
 
В САЩ изборът на психотерапевт зависи от здравната застраховка, която има клиентът. По-често в големите компании е нает психотерапевт, тъй като има осъзнаване, че служителите имат по-висока продуктивност и взимат по-малко болнични, когато е осигурена такава грижа за тях от работодателя. 
 
В развитите държави въобще отношението към психотерапията е различно. В САЩ има все по-малко предубеденост и изпитване на неудобство в това да кажеш, че ходиш на терапия. Напротив хората свободно го споменават и го приемат за част от грижата за здравето. Няма нищо срамно да посещаваш психотерапевт, за да се справиш със стреса или напрежението, когато ти идва в повече и не успяваш по някаква причина да се справиш сам с положението, да потърсиш помощ не е признак на слабост, напротив това изисква смелост и сила.