С Анна Тодорова се запознаваме неочаквано. Може би съдбата се погрижи с нова провокация и проверка на стари, но отхвърлени желания. Вероятно ни събра моята неосъществена цел да уча психология и нейното отдаване на тази наука на практика.


Наблюдавам Анна, когато говори за начините психотерапевтите да помагат на хората да овладяват неконролируемите си състояния... Тя говори със страст, разбиране и опита да се справя със ситуации, което провокира у мен интереса сам да се изследваш, за да превъзмогнеш потиснати болки, да се освободиш и продължиш напред...


Анна Тодорова е магистър по клинична психотерапия. Завършила е University of Phoenix, Финикс, Аризона, САЩ.



Стажа си по клинична психотерапия изкарва в Southwest Center for HIV/AIDS, Финикс, Аризона.

Особеното в Щатите е, че психотерапията е част от здравната  система там, което налага много високи изисквания за получаване на диплом и лиценз за практикуване на професията. Около 50% от студентите не стигат до стаж заради високите стандарти. По-нататък става още по-сложно, защото се работи с държавни агенции и застрахователи.

Тя самата придобива магистърска степен по психотерапия след като защитава стандартите  на CACREP - златния стандарт за психотерапевтично обучение в САЩ, което ѝ дава значителна преднина.

Била е психотерапевт в Lifewell Behavioral Wellness, Финикс, Аризона, в продължение на година, като разрешава различни проблеми по време на групова и индивидуална психотерапия. Води и лична практика от октомври 2014 г.
 
Питам я какво я връща днес обратно в България. Разбира се, това са близките и приятелите. Но и усещането, че тук може да си не по-малко полезен с уменията, които си придобил зад Океана. Вече е започнала своята практика на психотерапевт в София.

Представям Ви част от разговора ни с нея, а по-нататък...

По-нататък на страниците на Puls.bg Ви предлагаме нейната професионална поредица за силата на психотерапията в справянето с емоционалните проблеми при хората - Модерна психология с Анна Тодорова.



 - Съвременният човек е склонен на депресии. Защо? Животът ни изглежда по-лесен, отколкото преди поколения...


Причините са няколко. В миналото човекът е бил зает предимно с оцеляването си. От събуждането си той е трябвало да мисли единствено как да се бори за препитанието си. Не е имал избор. Не са съществували други опции. Не е имал нито възможност, нито време за размисъл.

Дали животът на дедите ни е бил по-труден? За мен това по-скоро е илюзия. Животът преди е бил по-скоро ограничен от гледна точка на избор и алтернативи - как да изкарваш прехраната си, с какво да се занимаваш... Но хората преди са разполагали с едно преимущество, което липсва в ежедневието на съвременния човек. Преди е съществувала традицията вечер цялото семейство, домакинство, да се събере на трапезата и всички да споделят случилото им се през деня, да разкажат за премеждията си, да изложат притесненията си, да намерят, ако не решение заедно, то успокоение и кураж от думите на близките си. Вечерите са били онова специално време, в което хората са споделяли опит, представяли са пред другите своите изживявания, по директен начин или чрез истории.

Съвременното общество е ощетено в този аспект, контактите с близките са ограничени, липсва времето за споделяне и пълноценно общуване, дори семейните вечери са изтласкани и са провалени заради ангажиментите или съвременните технологии.

При липса на пълноценно общуване се получава натрупване на преживявания, което по-късно формира усещането за натовареност и в последствие поражда развитието на травми.

Трета причина - човекът преди е принадлежал на семейството си и когато е имал проблем, той е получавал непосредствена помощ и съдействие за разрешаването на този проблем.

Вярно е, че е имало и сериозни проблеми, които не са излизали наяве, но в немалко случаи близките са успявали да помогнат, да се застъпят, да подкрепят...

При съвременния човек комуникацията е опосредствана от технологиите, общуването е онлайн, в социалната мрежа, но то не е пълноценно, липсва споделяне в истинския смисъл на думата, общуването е фрагментарно. Въобще, възможностите за изразяване, и изява, на съвременния човек са много разграничени...


- Това означава ли, че съвременният човек е по-самотен, независимо, че разполага с повече възможности за общуваме с много и различни хора?

Според клиничните проучвания действително съвременният човек е много по-самотен от предците си. Съвременният  човек може да живее в кооперация, в мегаполис, но той живее изолирано и все по-често сам. В повечето случаи от сутрин до вечер е зает със служебните си ангажименти. Повечето хора правят грешката да не приоритизират грижите за себе си.

Разпространено е следното явление – в стремежа си да завършим работните задължения на някакъв етап, оставаме още 2 часа на работното място, преглеждаме и изпращаме спешни мейли, финализираме някакъв детайл...
Удължаваме сами работното си време, смятайки, че това е по-благоприятно за нас, за семейството ни, чието финансово издържане осигуряваме, а това е напълно погрешно.

Ако човек не се грижи за себе си, не отделя достатъчно време за почивка, за общуване с близките си, за разтоварване в дългосрочен план, в крайна сметка, страдат всички, включително и работните му отношения и задължения.

- Наличен е сериозен напредък в развитието на съвременните технологии. Можем ли посредством тях да компенсираме необходимостта от общуване помежду ни?

Всяка иновация носи на обществото някаква полза, но и има своите минуси. Не смятам, че съвременните технологии могат да заменят потребността на човека да общува директно с друг. Колкото и да са напред технологиите, те едва ли ще създадат цялата палитра от усещания, които се пораждат при живия непосредствен контакт.

Съвременните начини на комуникация имат своите положителни страни несъмнено. Те дават възможност на хора, които се чувстват по-изолирани или отхвърлени от социалната си среда, чрез интернет да намерят хора с подобно мислене, да се почувстват част от група, защото чувството за принадлежност е от особена важност за самочувствието и благополучието ни.

NEWS_MORE_BOX



От друга страна, съществува рискът чрез комуникирането посредством технологиите да се създаде една „интерактивна личност“, която от един момент нататък има свой собствен живот. Така нашите потребности от реално общуване остават неудовлетворени, нашата личност се губи, губи се нашата автентичност и оставаме сами... Понякога се получава така, че съвременните технологии дават своя неблагоприятен принос за задълбочаването на вече налични емоционални проблеми.


По принцип всеки човек разполага със своите начини за справяне с емоционален проблем. Тези начини могат да бъдат здравословни и нездравословни. Нездравословните включват злоупотреба с алкохол, с наркотични средства, свръхсексуалност, работохолизъм... Интернет и съвременните технологии дават възможност за трупане на още неправилни начини за „справяне с проблемите“. Такъв пример е пристрастяването към порнофилмите. Социалната мрежа би могла да се използва, за да се забрави даден проблем, но тя би могла да благоприятства неговото задълбочаване и влошаване в опитите ни да го превъзмогнем...

- Какъв е благородният начин, по който могат да се използват иновациите в комуникациите?

Съветвам да се търсят групи по интереси.  В социалните мрежи има и групи за взаимопомощ по различни въпроси, където самите участници споделят информация, опит и се подкрепят взаимно.

Друга възможност са онлайн консултациите със специалисти, които могат да бъдат намерени независимо от часа в денонощието. Въпреки че това не е идеалният вариант за разрешаване на проблем, спестяват изчакването и отлагането по намирането на решение и на теория предоставят възможност за професионална помощ веднага.

Използвани по правилния начин съвременните технологии предоставят добра възможност за грижа за емоционалното здраве.

- Различава ли се депресията на американеца от тази на българина? Какви са Вашите впечатления?

Симптомите и същността на психичните разстройства не се различават. Тревожността, плачът, загубата на интерес... Изявата на симптомите при американеца и българина са препокрити. Но има разлика в начина, по който хората реагират на депресията в България и Щатите.


В САЩ от 20-30 години психотерапевтичните организации и социалните работници образоват хората да търсят професионална помощ. Липсва тази тази стигма, която съществува в България. За американеца няма нищо срамно, когато е изчерпвал своите начини за справяне с даден проблем да потърси психотерапевт така, както при проблем със зъбите записва час при дентален лекар.