Амнезията представлява състояние на загуба на паметта, изразяващо се в трудно запомняне на нова информация, факти или преживявания или невъзможност за възпроизвеждане на по-стари такива. Хората с амнезия, въпреки разпространените във филмите представи, в по-голяма част от случаите, запазват информацията за собствената си личност. Моторните умения също остават съхранени.

 

Леката загуба на паметта е нормална част от процеса на стареене. Въпреки това, значителното забравяне на минали събития или невъзможността за запомняне на нова информация може да крие наличието на амнестично разстройство.


 

Амнезия може да настъпи вследствие на увреда на участъци от мозъка, отговорни за процеса на запаметяване и съхранение на постъпилата информация. За разлика от краткотрайната загуба на паметта (транзиторна глобална амнезия), амнезията може да има и невъзвратим характер.

 

Не съществува утвърдено лечение на амнестичното разстройство. Въпреки това съществуват техники за трениране на паметовите процеси. Психологическата подкрепа също е важна част от възстановяването.

 

Симптоми на амнезия

 

В основата на това заболяване стои загубата на спомен за минали събития, лица или невъзможността за формиране на нови спомени. Налице са най-често трудности във възпроизвеждането на факти, събития, места или специфични детайли от преживяването или въобще от съответния спомен. Пример е невъзможността да се сетим за днешната закуска или пък за управляващия ни към днешна дата президент. На фона на това, моторните умения като ходене или говорът остават незасегнати.

 

Няколко са формите на амнезия, като по-важни от тях са ретроградната амнезия, антероградната амнезия и транзиторната глобална амнезия.

 

Ретроградна амнезия

 

При този вид амнезия пациентите загубват формирани в миналото спомени. Характерно е, че първо страдат най-скорошно съхранените спомени, а впоследствие спомените от по-далечното минало. Този вид амнезия е характерна за дегенеративните прогресивни заболявания, каквото е болестта на Алцхаймер.

 

Антероградна амнезия

 

Антероградната амнезия представлява трудност до невъзможност в запаметяването на нова информация. Състоянието може да е временно, например в периода на прекомерна алкохолна консумация. Среща се и при увреда на мозъчна структура, отговорна за формиране на паметта, а именно хипокампуса.

 

Транзиторна глобална амнезия

 

Това сътояние не е добре проучено все още. Касае се за периодично появяващи се и отшумяващи в рамките на няколко часа епизоди на обърканост или тревожност. Загуба на паметта е възможна да настъпи часове преди възникване на епизода с вероятна липса на спомен за случилото се по време на него. Учени смятат, че състоянието се дължи на епилептично подобна активност на мозъка или кратък блок в мозъчното кръвоснабдяване. Наблюдава се по-често сред хората в средна и напреднала възраст.

 

Инфантилна амнезия

 

Повечето хора нямат спомен за първите три до пет години от своя живот. Това състояние е известно като инфантилна или детска амнезия.

 

Амнезията най-често се проявява под формата на трудност в запаметяването на нова информация или във възпроизвеждането на по-скорошно съхранена информация. Когато се проявява в изолирана форма, не засяга когнитивните умения (интелигентността), общите познания, личностовите характеристики на човека.

 

Амнезията не е равнозначна на деменция. Деменцията обикновено включва, освен загуба на паметта и нарушение на когнитивните умения (внимание, концентрация и др.), което води до сериозно ограничаване на самостоятелното ежедневно функциониране на засегнатия.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Допълнителни симптоми към този вид нарушение на паметта могат да бъдат:

  • „Измислени” спомени (конфабулации) – споменът може да е както напълно погрешен (измислен), така и да съдържа вярна информация, но в несъответно време;
  • Обърканост или дезориентация.