Учените все още не са разплели една от най-големите мистерии на 21 век, а именно болестта на Алцхаймер. Към момента от заболяването страдат над 5,5 млн американци. В мозъка на засегнатите се появява необичайно натрупване на протеини, наречени бета-амилоидни плаки, а също и тау-протеини, които бавно унищожават мозъчните клетки връзките между тях, възпрепятствайки когнитивните способности.


Болестта на Алцхаймер има ранен и късен стадий.

 


Ранният Алцхаймер засяга хора преди 65-годишна възраст. Първите симптоми започват да се проявяват около 50-годишна възраст. Ранната изява на болестта се среща при не повече от 5% от засегнатите. Има данни, че тази форма е наследствена

 

При по-големия процент болни от Алцхаймер симптоматиката се проявява след 65-годишна възраст. Приема се, че тази форма не е наследствена. 

 

Алцхаймер вероятно не е просто резултат от една причина, а по-скоро комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и начина на живот.

 

Така например мутацията на ген ApoE се счита, че увеличава риска от отключване на късен Алцхаймер. Повечето невролози твърдят, че това не е гаранция за нищо. Не може да се потвърди, че имайки този ген задължително ще се развие Алцхаймер, обратното твърдение също е вярно.


Генът ApoE има роля и в холестеролната синтеза. Има доказателства, че хора с лош холестеролен профил и високо кръвно налягане имат повишен риск от Алцхаймер.

 

Има и изследвания, които сочат, че бактериите, които причиняват пародонтози също имат отношение към заболяването Алцхаймер. Открити са бактерии Porphyromonas gingivalis в мозъка на пациенти с Алцхаймер.