Афект – звучи толкова чуждо и непознато, докато всъщност значението на думичката ни е нещо много близко, скъпо, ценно, една от способностите, които ни различават от животните (може би, нищо не е доказано със сигурност!).


Афект е термин, с който в света на медицинската наука описваме външния израз на вътрешното ни състояние – а именно настроението. Разбира се, има нюанси. Настроението е постоянно, докато афектът е с по-преходен характер.


Афективни разстройства не е разпознаваем термин и вероятно събужда някаква асоциация у тесен кръг от хора. Всъщност, тази категория включва в себе си едни от най-разпространените и разпознаваеми от хората психиатрични заболявания като депресия и биполярно афективно разстройство (БАР).



Разстройствата на емоциите са познати на човечеството от векове – те са сред най-старите термини, описвани в психиатрията. Сведения за тях сме намерили в свитъци от древен Египет, в Стария Завет, трудове на Омир и Хипократ.


Защо е важно да знаем за афективните разстройства?

Световната здравна организация (СЗО) нарежда афективните разстройства редом с някои сърдечносъдови, белодробни и онкологични болести в групата на социално значимите заболявания. За такова може да се приеме всяко заболяване, което е с голяма честота и струва скъпо на обществото – в буквален и преносен смисъл.


Афективните разстройства предизвикват сериозно нарушение във функционирането и могат да доведат до инвалидизация на засегнатите. Началото е в млада възраст, при около 1/3 от пациентите е с хроничен ход и се съпровожда от висок суициден риск, нарушени взаимоотношения с околните, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества.

  • Струват ни скъпо

Високата цена, която плаща обществото, се дължи не само на сериозната честота на заболяванията от тази група, но и на това че те предизвикват значима инвалидизация. Според проучване на Световната здравна организация рекурентната депресия и биполярното афективно разстройство са сред десетте глобално водещи причини за хронична болестност и инвалидизация. На афективните разстройства се дължат около 14% от общия брой „години с инвалидност“ сред световното население! И още – във високоразвитите страни самоубийствата при афективните разстройства са сред първите причини за смърност след водещата класацията исхемична болест на сърцето.

  • Широко разпространени, инвалидизиращи но и.. лечими!

Смело може да се каже, че след разивието на медицината и други свързани науки през последните десетилетия вече разполагаме с ефективни методи за лечение на афективните разстройства, което ги прави едни от най-лечимите заболявания не само в психиатрията, а и в медицината въобще! Ето защо разпознаването на болестта и насочването на засегнатия към специалист е от особена важнсот

  • И нещо любопитно...

Още от най-ранните описания на тези болести те се асоциират с надарените и творчески личности сред нас. Безброй са дейците, оставили ни безценно наследство, които са боледували от разстройствата на емоциите.


Аристотел още през IV век е отбелязал, че много от изявилите се в областта на философията, политиката, поезията и изкуствата са имали тенденция към меланхолия. Натрупаният многовековен опит разкрива, че хората с разстройства на настроението, като група, са в известен смисъл по-надарени и по-творчески ориентирани от останалата популация.


Например в една група успешни творци, писатели и т.н. анализирана от Университета в Айова, нивото на разстройството на настроението е било почти три пъти по-голямо от това в социално-икономически и образователно-еквивалентна контролна група. Тази закономерност впоследствие многократно е възпроизвеждана при последвали проучвания на различни изследователи.


Познаваме ли влиятелни личности, засегнати от афективно разстройство? Да, поне косвено сме се докосвали до творчеството им – сред тях са Ърнест Хеминглуей, Марк Твен, Франсис Скот Фицджералд, Виктор Юго и много други. От древността до наши дни, сполетявани от подобна съдба са били още Александър Велики, Мартин Лутер, Уинстън Чърчил и много други.


Това, че един човек е успял, не означава, че не може ад бъде засегнат от психиатрично разстройство, както и обратното – засегнатият човек има възможност за успех, развитие и принос към обществото.