При стрес – независимо от вида на стресовия фактор или степента на въздействието му, мозъкът автоматично задвижва каскада от реакции като активира последователно автономната или вегетативна нервна система, след което и ендокринната система.
Телесната реакция към стрес е автоматична и не е нещо, което съзнателно можем да контролираме. Автономната нервна система е тази част от нервната система, която обработва информацията за стресовия фактор и води до реакция. Състои се от два дяла – симпатикусов (отговаря за телесните реакции при стрес) и парасимпатикусов (отговаря за релаксацията и възвръщането до нормално състояние след отминаване на стреса). Ендокринната система е мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция, които при стрес отделят различни хормони.
Двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположно действие. Симпатикусът ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зеницата.
Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система.
Подобно на останалите части на нервната система, симпатикусът функционира чрез редица свързани помежду си неврони. По-голямата част от симпатиковите неврони принадлежат към периферната нервна система, а друга част са разположени в централната нервна система (гръбначен мозък).
С дейността на симпатикуса се свързва реакцията на т. нар. "борба или бягство". Именно тя съдържа всички физиологични функции на този дял от вегетативната нервна система. Целта на разширената зеница е обхващане на повече информация от околната среда с цел по-добра ориентация.
Пулсът се увеличава, за да се изтласква по-често кръв към нуждаещите се органи – а именно скелетните мускули, мозъка. Същевременно се потискат финкциите на храносмилателната система, тъй като нейното значение е второстепенно при ситуация на стрес. Релаксацията на мускулните влакна в бронхиалната стена имат за цел да увеличат постъпващия обем въздух във въздухоносните пътища и съответно да се увеличи количеството на постъпващия кислород.
Освен органите на храносмилателната система, кръвообращението намалява и към бъбреците, поради което количеството на образуваната урина се редуцира.
При стрес от мозъка се освобождават химични субстанции, които водят до повишаване нивата на кръвна захар и мастни киселини в кръвта – целта е да се осигури достатъчно енергия за работата на мозъка и скелетните мускули, тъй като реацията “битка или бягство” има за цел съхраняването и оцеляването ни.
Адаптационен синдром на Селие
Ханс Селие описва през 40-те години на ХХ век реакциите при стрес. Според него реакцията към стрес е една и съща независимо от вида на стресора (положителен или отрицателен). Началният стадий е “сигнал за тревога”. Развива се в рамките на 6 до 48 часа.
Първоначално сърдечната честота и кръвното налягане се повишават. Следващият стадий е отделянето на адреналин и намаляване продукцията на някои други хормони (хормонът на растежа). Ако стресорът не е голям, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране.
В случай, че стресорният фактор е по-голям, отколкото тялото може да компенсира, то се преминава към трети стадий - на “изтощение”, в който при продължаващ стрес тялото започва да губи съпротивителните си сили.
При стрес производството на лимфоцити намалява и за тялото става все по-трудно справянето с патогенни микроорганизми. Паралелно с това хроничният стрес води до повишена съсирваемост на кръвта, а прекомерното отделяне на мастни киселини повишава натрупването на холестеролни плаки по съдовете. Всички тези промени имат отношение към повишаване на сърдечносъдовия риск.
Стресът е универсален спътник в ежедневието ни и нашият организъм разполага със системи, които да компенсират до определен момент неговото въздействие. Но когато стресовият фактор е твърде продължителен и/или изразен организмът изпада в декомпенсация, която се проявява с различни патологични промени на физическо и психическо ниво.
