Начинът, по който мислим, никак не е без значение за самочувствието ни и изпитването на щастие. Защото обикновено повтаряме един и същ модел на поведение, а времето лети. С него се изпускат възможности и личното щастие все повече ни заприличва на химера и мисия невъзможна.


Кои са тези мисли, които най-често ни спъват...


1. "Не е достатъчно..."


Вероятно сте преживявали подобна ситуация: попадате на обява за работа, която отдавна мечтаете да изпълнявате. Но, да речем, английският ви не е достатъчно добър и затова просто преминавате към изпълнението на текущите си задачи за деня. Или пък, все отлагате сериозното си обвързване, защото работата ви не е сигурна или не сте едва в началото на кариерата, заплатата не е достатъчно голяма, пък и жилището...

Всъщност, условията в много редки случаи могат да бъдат такива каквито ги желаем или очакваме да са и се налага по-скоро да станем по-дръзки в изпълнението на собствените си желания, въпреки тяхната "недостатъчност". Ако се изправите и си кажете, че независимо от стечението на останалите обстоятелства ще постигнете желаното от вас, ще се чувствате по-добре. А за малките проблемни области се намират адекватни решения и "в движение".
 

2. "Не знам какво да правя..."

Това е типично поведение на пасивните натури. Не са доволни от положението си в момента, но и не предприемат каквото и да е действие, за да се почувстват по-добре. Няма как положението ни да се подобри, ако поне не осъзнаем в каква насока трябва да е промяната. Поставете си цели, преценявайки какво пасва на натурата ви и изградете мислен план, как можете да ги постигнете. Стъпка по стъпка отварянето към света, научаването на нови възможности, придобиването на нови знания, контакти и умения, дават решение след решение, предложение след предложение...

NEWS_MORE_BOX


 

3. "Не съм готов!"

Любимият ви човек ви обича. Предлага ви да се съберете и сключите брак. Усещате и още повече осъзнавате, че това е вашият човек. Но не се решавате или дори отказвате, защото не се чувствате готов...

Всъщност, най-вероятно, ако родителите ни непременно са се чувствали готови за отговорностите по отглеждането ни, едва ли е щяло да ни има. Трудно е човек да се почувства на 100% готов за дадена стъпка, важното е да опита въпреки това, след като го желае, разбира се. Примерите са много. Трябва от време на време да се рискува, както трябва да ни е ясно, че няма идеални неща. В повечето случаи те се постигат с някакъв компромис. Въпросът е с какво може да се разделите при постигането на следващата ви крачка по пътя на щастието.
 

4. "Трябва да съм сигурен, че ще го направя както трябва..."

Това е определено клопката на перфекциониста. Такъв човек трудно се решава да направи каквото и да било пред страха да не успее да изпълни задачата в съвършенство. Само че, дори и 100%-товите усилия понякога не дават 100% резултати. Още повече, условията се менят, както и гледните точки. Съвършеното днес в мислите ни, осъществено утре изглежда не така пълно. След това, да си перфектен е скучно, затормозяващо и... със сигурност, много изтощаващо и изхабяващо. По-добрата стратегия е „ще дам най-доброто от себе си, на което съм способен“...


Втора част на материала