През 1930 г. по време на „Голямата депресия“ икономистът Майнър Кийнс предсказва, че след 100 години в целия свят ще бъде въведен 15-часовият работен ден. Е, за съжаление сме твърде далеч към днешна дата от осъществяването на тази идея, но през последните години се наблюдава тенденцията за повишен стремеж, именно в тази насока.


От примамливо звучаща, но неприемлива идея, към днешна дата четиридневната работна седмица става реален факт в немалък брой компании. Нашумя и работодателят от Русе, който въведе този модел и в своята фирма.


Парадоксалната магия на кратката работна седмица е, че тя е по-продуктивна. Интересен е фактът, че вместо по някакъв отрицателен начин този режим да се отрази зле на производителността, ефектът е обратен. Налице е по-голяма ангажираност на персонала и в някои компании, дори е налице повишаване на ефективността.



Много организации в Европа съкращават работното си време, за да намалят симптомите на прегряването  – бърнаут синдрома. Така например във Франция преди повече от 20 години някои фирми редуцират работото време на 35 часа седмично, а към днешна дата идеята е то да бъде съкратено до 28 часа. Днес тази тенденция е водеща в Холандия, където средното седмично работно време е около 29 часа – най-ниското от всички индустриални държави.


Четиридневната работна седмица може да окаже полезно влияние, освен върху здравето и работоспособността на служителите, но и върху околната среда.


Експеримент с намаляване на работните часове, проведен през 2015 г. в Швеция, е довел до статистически значимо подобряване на здравословното състояние и продуктивността на служителите. Хората споделят, че работят по-ефективно през първите четири дни от седмицата. Повечето прекарват значително по-малко време в занимания с ненужни е-мейли и срещи.


Анкетирани служители към фирми с редуцирана работна седмица съобщават за снижаване нивата на стрес. Освен това преуморените служители са по-малко склонни към компромиси и водят по-често излишни спорове в колектива, което е допълнителна предпоставка за повишаване нивата на стрес. От своя страна стресът и работата в константно напрежение пропорционално повишава риска от инсулт, сърдечносъдови заболявания, както и диабет тип 2.


Редуцирането на работната седмица, дори и с един ден оказва положително влияние и върху околната среда. Ако всички работещи пътуват до и от работното си място един ден по-малко в седмицата, това ще спести немалко количество вредни емисии.


Някои експерти определят редуцираната работна седмица като изключителен инструмент, с който работодателят може да получи повече труд от работника за по-малко астрономическо време. Специалистите са категорични, че четиридневнета работната седмица е базов фактор за производителността на персонала.


Но, да разгледаме и преките ползи за организма:


Дългите часове в офиса се отразяват зле на сърдечносъдовата система - това показва проучване, обхванало над 600 000 души от различни континенти – Америка, Европа и Австралия. Проучването е публикувано в медицинския журнал The Lancet. Според изследването хората, които работят над 55 часа седмично са 33% по-застрашени от инфаркт и 13% по-застрашени от други сърдечносъдови заболявания, в сравнение с тези служители, за които работната седмица не надвишава 40 часа.


Не е изненадващо, че хората, които работят по-малко от 40 часа седмично, заспиват по-лесно, спят по-дълго и се събуждат по-отпочинали от тези, които работят над 55 часа. Причината за това е, че по-натоварените хора имат нужда и от по-голяма почивка.