За правилното функциониране на половата ос и поддържането на репродуктивната функция при жените е много важно какво е мастното съдържание в тялото им. Достигането на критично ниво на мастна тъкан при подрастващите момичета е пусков механизъм за отключване на пубертета. Пример очертаващ важността на този факт е често срещаното забавяне на пубертета сред момичета-атлети или такива с хранителни разстройства – анорексия невроза и булимия.
Става ясно, че ниското телесно тегло и по-конкретно ниското мастно съдържимо в женското тяло влияе негативно върху половата ос. А какво се случва при наличие на излишък от мастна тъкан - дали и тя влия негативно върху репродуктивната ос?
Наднорменото тегло и обезитетът при жените се асоциират с по-висока честота на ановулация, менструални нарушения, инфертилитет, трудности в осъщестяваването на асистирана репродукция, повишена честота на спонтанни аборти и усложения по време на бременност.
Според критериите на Световната здравна организация под наднормено тегло се разбира ИТМ (индекс на телесна маса) ≥ 25 кг/м2, а обезитет е налице при ИТМ ≥ 30 кг/м2.
Затлъстяването се асоциира и с много други здравни последици повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2, артериална хипертония, коронарна съдова болест, остеоартроза и някои злокачествени заболявания, като рак на дебелото черво, ендометриума и гърдата.
Основният патогенетичен механизъм се предполага, че е инсулиновата резистентност. Висцералната мастна тъкан (натрупана в областта на корема) е голям ендокринен орган, произвеждащ множество хормони и фактори водещи до затруднения в осъществяването на инсулиновата функция, а именно да вкарва глюкозата в клетката.
Компенсаторният механизъм на организма ни в отговор на нарушената инсулинова функция е хиперинсулинемията (повишаване на инсулиновите нива над физиологичните). Двата феномена повлияват негативно секрецията на полови хормони от яйчниците като засилват андрогенната продукция от тях. Естествено на това реагират и регулаторните структури от веригата на женската гонада – хипофиза и хипоталамус, като се променя секрецията на хормоните, отделяни от тях.
Механизмите, по които обезитетът и наднорменото тегло повлияват негативно репродуктивната функция на жената са много и ненапълно ясни. Клинично пациентките се проявяват най-често с т.нар. синдром на поликистозните яйчници - липса на овулация, клинични и лабораторни белези за андрогенна свръхпродукция и ехографски данни за поликистозни яйчници.
Изследвания сред жени с обезитет и наднормено тегло са показали, че честотата на ановулаторните менструални цикли са били по-високи при жени с ИТМ > 26,9 кг/м2.
Освен върху яйчника обезитетът се счита, че има негативен ефект и върху ендометриума (маточната лигавица, в която се импалнира и развива бъдещият ембрион). Тази връзка се потвърждава в изследване сред жени с различен ИТМ, при който са били имплантирани донорски яйцеклетки от млади, необезни жени. Резултатите показали, че честотата на постигнатите бременностти е била по-ниска сред жените със затлъстяване в сравнение с тези с нормално телесно тегло. Не ясно обаче как обезитетът точно влошава качеството на ендометриума.
Успеваемостта на in vitro процедурите сред жени с наднормено тегло и обезитет е също по-ниска, в сравнение с жените с нормално телесно тегло. При тях по-често се налага провеждането на по-продължително и високодозирано лечение с гонадотропинови хормони, използващи се за индукция на овулацията.
В заключение е добре да се каже, че макар тези данни да звучат доста обезпокоителни за жените, страдащи от обезитет и инфертилитет, постигането на редукция на тегло преди настъпването на бременност е от особена важност както за осъществяването на бременност, така и за правилното и нормално износване на плода. Не на последно място трябва да се отбележи, че жените с наднормено тегло и затлъстяване имат по-често партньори също с наднормено тегло и обезитет, при които може да са налице също нарушения по отношение на половата ос, които трябва насочено да се търсят и решават.
