Дефектите в лутеалната фаза, синдромът на поликистозните яйчници, диабетът, заболяванията на щитовидната жлеза и високите нива на пролактин в кръвта - хиперпролактинемия, са сред водещите заболявания от ендокринен произход, които причиняват 17-20% от случаите на повтарящи се аборти. Дефектът на лутеалната фаза се дължи на недостатъчно производство на прогестерон от жълтото тяло и недостатъчно узряване на ендометриума, които да осигурят ефективно образуване на плацентата.

 

Някои проучвания са показали значението на по-високите нива лутеинизиращ хормон - LH или мъжки полови хормони - андрогени за развитието на повтарящи се спонтанни аборти. Това предполага преждевременно стареене на овоцитите или несинхронизирано узряване на ендометриума. Други проучвания са показали значението на синдрома на поликистозните яйчници за близо 40% от случаите на повтарящи се спонтанни аборти. Инсулиновата резистентност и произлизащата от това хиперинсулинемия са често срещани при синдром на поликистозните яйчници. Това също има значение за повишена честота на спонтанни аборти, както и неконтролираният диабет тип 1.


 

Нелекуваният хипотиреоидизъм има ключово значение за повишаване на риска от преждевременно прекратяване на бременността. Препоръчително е диагностиката на ендокринните заболявания да включва анализ на нивата на тиреостимулиращия хормон - TSH. Освен това е важно да се извърши изследване на инсулиновата чувствителност, яйчниковия резерв, нивата на пролактин - при наличие на нередовна менструация, както и нивата на антитиреоидните антитела. Някои инфекции, като например тези с Listeris monocyrogenes, Toxoplasma gondii, Herpes simplex virus, Cytomegalovirus, Coxackievirus и други имат значение за повишен риск от спонтанен аборт.

 

Механизмите, по които тези инфекции действат негативно на успешното протичане на бременността са:

  • Директно инфектиране на матката, плода или плацентата;
  • Плацентарна недостатъчност;
  • Хроничен ендометрит или ендоцервицит;
  • Амнионит.

Плодът не е генетично идентичен с майката, което е свързано с протичане на имунологични процеси, които позволяват ефективно протичане на бременността. Нарушенията в този баланс на имунния отговор води до повишен риск от спонтанен аборт. Някои специфични автоимунни заболявания, например антифосфолипиден синдром, са свръзани с повишен риск за нарушения в правилното протичане на бременността. Счита се, че антифосфолипидният синдром може да се наблюдава в контекста на тромбофилиите, тъй като той е най-четият придобит рисков фактор за развитие на това състояние.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2709325/