Варикоцелето представлява разширяване на вените на plexus papiniformis. Този венозен плексус е отговорен за събирането на венозната кръв от тестиса и отвеждането ѝ към големите кръвоносни съдове в коремната кухина. Варикоцелето е резултат от недостатъчност на клапите, които се намират по хода на венозните съдове, което благоприятства връщането на кръвта обратно назад. По своя патологичен механизъм това състояние не се различава съществено от случаите, в които се откриват разширени вени например на долните крайници.
В нормалната мъжка популация то се среща в 10-20 %, докато при мъже с безплодие неговата честота е по-висока-19-41%. В приблизително 15 % от случаите варикоцелето се открива вдясно, а в 85 % то ангажира левия тестис, рядко има двустранно засягане. Увреждането на тестиса в резултат на варикоцелето се дължи на ретроградното връщане на кръвта от корема към скротума. Това обуславя развитие на неблагоприятна среда за нормалното протичане на сперматогенезата.
При нормални условия температурата в скротума е по-ниска от телесната-около 32 градуса, която е идеалната температура за протичане на адекватно производство на сперматозоиди. Тази температура до голяма степен се поддържа от адекватното оттичане на кръвта от плексуса.
Варикоцелето е отговорно за смущение на нормалната функция на тестисите по няколко механизма. На първо място липсата на нормален кръвоток и връщането на кръв обратно от вените на коремната кухина към plexus papiniformis затрудняват охлаждането и понижаването на температурата в скротума. В резултат там температурата се повишава и е близка до телесната, което от своя страна е пагубно за спермалната продукция.
Нарушеният тестикуларен дренаж води до повишаване на отпадните метаболитни продукти и до намаляване на храненето и адекватната оксигенация на тестиса. Всичко това отново възпрепятства нормалното производство на сперматозоиди.
Не на последно място нарушеният тестикуларен дренаж в резултат на варикоцеле е отговорен за настъпване на отклонения в тестостероновата концентрация и нормалната андрогенна продукция. Варикоцелето рядко създава оплаквания, но реално може да е отговорно за безплодие в до 40 % от случаите.
Физикалният преглед е особено ценен за насочване или поставяне на диагнозата. Обикновено лявата половина на скротума се открива с увеличен обем и директно могат да се наблюдават или напипат набъбналите кръвоносни съдове. Тестисът от страната с варикоцеле може да е с по-малки размери, но това невинаги е задължително.
Понякога се налага да се приложи „маневрата на Валсалва“, която се състои от дълбоко поемане и задържане на дъха, след което последният рязко се издишва. Това благоприятства напълването на венозния плексус и изпъкването на вените.
Варикоцелето може да бъде доказано посредством ултразвуково изследване. С него се изобразяват разширените съдове на plexus papiniformis над 2 мм.
Цветната доплер ехография е най-точният метод за поставяне на диагнозата и за отдиференцирането му от останалите болестни процеси в скроталната кухина. Интраоперативна семенна венография с последващо незабавно лигиране на варикоцелето се препоръчва при подрастващи пациенти, с цел намаляване на рецидивите.
Индикациите за провеждане на лечение включват проблеми със забременяването при двойки, които опитват повече от две години и в случаите, в които се откриват отклонения в спермограмата. В допълнение всички случаи, в които има болка или дискомфорт в засегнатия тестис или той нараства по-бавно при подрастващи, са индикации за предприемане на оперативно лечение.
Всички оперативни техники на лечение на варикоцелето целят прекъсване на кръвотока към рlexus papiniformis. При техниката на високо лигиране се открива интраоперативно вена сперматика, която се прекъсва посредством клампиране, лигиране и изрязване на съда.
Друг метод включва емболизация на вена сперматика, което се осъществява под скопичен контрол след катетеризация на последната. Емболизацията може да се извърши с различни материали. Най-често се използват емболизационни спирали с власинково покритие, което улеснява тромбообразуването.
Оперативните техники макар и рядко крият риск от настъпване на някои усложнения. Хидроцелето е най-честото сред тях и настъпва в около 12 % от случаите. Честотата на рецидив на варикоцелето варира между 0 и 20 % и до голяма степен се определя от техниката на лечение.
Реактивен орхит или орхиепидидимит настъпва 2-4 дни след извършването на операция на тестиса и се изразява в локален оток на последния. Може да бъде предотвратен при навременно поставяне на лед върху оперативното поле.
Референции:
Урология - проф.П. Панчев
