При около една трета от двойките, които се подлагат на асистирани репродуктивни технологии, неуспехът да се сдобият със собствено дете е свързан с влошено психично здраве. Според ново изследване, публикувано в сп. Human Reproduction, се предполага, че жените, копнеещи за зачатие, са във влошено емоционално състояние в дългосрочен аспект заради неуспешните процедури.
Изследването е ръководено от д-р София Гамейро от факултета по психология към университета Гардиф във Великобритания, която събира британски и холандски изследователи. То е първото, което се предприема с цел намиране на факторите, които въздействат на психичното състояние на жените след неуспешен опит от рода на ин витро. В него са включени над 7000 жени, които са преминали през такива процедури в Холандия в периода 1995 – 2000 г.
Не е тайна, че психичното здраве на двойките, които преживяват неуспешни опити за зачатие с асистирана медицинска помощ, се влошава, в сравнение с тези, чиито опити за бременност успяват. Сега екипът успява да обобщи фактори, за това явление. За целта те вземат предвид информация за минали бременности, наличие на деца и осиновяване, останало желание за поколение, диагнози и терапии, както и възраст, брачен статус, образование, яйчников резерв и менопауза, мъжки фактор. Допълнително се провежда анкета за психичното им състояние в продължение на месец.
Проучването е сериозно, тъй като за резултатите въпросните жени са анкетирани през 2011 – 2012 г., което обхваща един дълъг период от 11 – 17 години.
Резултатите показват, че психичното състояние на жените, които продължават да искат дете, въпреки неуспешните опити, е най-накърнено. Около 6% от жените, които претърпяват неуспешни ин витро процедури, продължават да мечтаят за дете.
При тези жени вероятността от емоционални проблеми, при положение, че нямат дете, е близо 3 пъти по-голяма, в сравнение с тези, които приемат положението.
Тази връзка зависи много от факта дали жените имат или не деца, доуточнява д-р Гамейро, и не е свързана с диагнозите и историята на лечението. При жените, които вече имат деца, и продължават да мечтаят за нова бременност рискът от влошаване на психичното здраве е 1,5 пъти по-висок, в сравнение с тези, които приемат вторичния си инфертилитет.
Повече душевно, също така, страдат жените, при които стерилитетът е от неизяснен характер или има наличие на мъжки фактор за безплодие в двойката.Жените, които предприемат лечение на инфертилитета в по-напреднала възраст, успяват да съхранят по-добро психично здраве от тръгналите по този път в по-млада възраст.
Поразителен е фактът, според д-р Гамейро, че емоционалното състоние на жените, които имат дете, но срещат затруднения при сдобиването на следващо, е по-накърнено, отколкото на жените без.
От екипа подчертават, че изследването има някои ограничения, както и че то установява само наличието на връзка между нереализираната мечта за дете и влошено психично здраве, а не че едното е вследствие на другото. Резултатите показват необходимостта от грижа за психичното здраве по време на лечение на стерилитета и за по-дълъг период след това и усвояването на някои техники за предотвратяване на душевен срив.
