Стерилитетът е сериозен медицински проблем, който влияе върху физическото и особено психическо състояние на мъжете и жените. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) в световен мащаб има между 48 млн. двойки и 186 млн. души, страдащи от стерилитет. С термина безплодие се определя ненастъпване на бременност в рамките на 12 месеца след практикуване на непротектирани полови контакти при жени под 35-годишна възраст или непостигане на бременност до 6 месеца след практикуване на незащитен полов акт при пациентки над 35 години.

 

Вероятността за забременяване при здрава двойка е 20-25 % месечно, т.е. 50 % от пациентките ще бъдат бременни до третия месец от началото на опити за зачеване, а 75 % от тях - до шестия. В България броят на семействата, страдащи от безплодие, наброява около 200 000. Етиологията на инфертилитета при жените е доста разнообразна. Различават се два основни типа стерилитет:


  • Първичен стерилитет – ненастъпване на бременност при липса на настъпила предходна такава;
  • Вторичен стерилитет – ненастъпване на бременност при предходни раждане, аборт или извънматочна бременност.

Най-честата причина за безплодие при жените е яйчниковата патология. Тя обхваща около 35-40 % от случаите на инфертилитет, следвана от патология на маточните тръби (30 %), заболявания на маточната шийка (5-10 %) и на влагалището (5-10 %), заболявания на маточното тяло. Освен органични причини, причините за безплодие могат да бъдат и психични – много двойки нямат нито женски, нито мъжки фактор, отговорен за безплодие, и въпреки това не могат да осъществят мечтата си за дете.

 

Нарушенията на яйчниковата функция са основната причина за безплодие при жените – т.нар. ендокринен стерилитет. Основна роля върху яйчниковата функция има оста хипоталамус-хипофиза-яйчници, поради което нарушение на което и да е ниво води до смущения в менструалния цикъл. Хипоталамусът произвежда гонадотропин-рилизинг хормон (ГнРХ), под действието на който хипофизата секретира фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). ФСХ и ЛХ имат значение за отделянето на зряла яйцеклетка (овулация) и нарушения в синтеза им водя до ановулация и липса на възможност за забременяване. Под контрол на ФСХ и ЛХ в яйчниците се произвеждат естрогени.

 

От нарушенията на яйчниковата функция често срещан е синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ). Той е причина за нормогонадотропна аменорея и се характеризира с ановулаторни цикли, клинично проявен или лабораторен хиперандрогенизъм и/или доказани ултразвуково поликистозни яйчници. Причина за ановулация могат да бъдат нарушения в дейността на хипоталамуса, т.нар. хипогонадотропна (хипоталамична) аменорея. Причина за тези нарушения обикновено са ексцесивни физически натоварвания, анорексия, силен стрес.

 

Преждевременната яйчникова недостатъчност е проява на друг тип нарушение на овулацията – хипергонадотропна ановулация. Проявява се с липса на яйчникова функция преди 40-годишна възраст. Причините могат да бъдат хромозомни аномалии (най-често синдром на Търнът), генетични дефекти в рецепторите за ФСХ и ЛХ, инфекции, автоимунни заболявания и др.

 

Причина за ендокринен стерилитет са и аденомите на хипофизата – най-често пролактиноми. Ексцесивната секреция на пролактин води до потискане продукцията на ГнРХ, понижена продукция на ЛХ и ановулация. Като причина за ендокринен стерилитет могат да се добавят и нарушения във функцията на щитовидната жлеза – хипо- или хипертиреоидизъм, както и нарушения на надбъбречните жлези (вродена надбъбречна хиперплазия).

 

На второ място по честота след яйчниковата патология е патологията на маточните тръби – т.нар. тубарен стерилитет. Патофизиологично тубарният стерилитет се дължи на сраствания в маточните тръби и към съседни органи, който нарушават тубарната перисталтика и правят невъзможно придвижването и оплождането на яйцеклетката. До тубарен стерилитет могат да доведат прекарани инфекции (тазово-възпалителна болест, хламидиална инфекция и други полово преносими инфекции), инфекции след аборт, извънматочна бременност, операции в областта на малкия таз и др.

 

Заболяванията на маточната шийка, които повлияват фертилитета, се делят на анатомични и фунционални. Към анатомичните проблеми се отнасят конизацията на маточната шийка, стеноза на цервикалния канал, вродени малформации и др., а функционалните проблеми са свързани с изменения на цервикалната слуз. Заболяванията на матката водят до стерилитет по два механизма. Първият е свързан с пространствено заемащи процеси като маточни фиброиди, адхезии, полипи, пречещи за имплантацията на оплодената яйцеклетка, а вторият родени аномалии на матката (хипопластична матка, двурога, еднорога, септата матка), водещи до намален обем на маточната кухина и невъзможност за развитие на плода.

 

Друга често срещана причина за безплодие у жените е ендометриозата, която се характеризира с разпространение на ендометриална лигавица извън маточната кухина – в маточни тръби, яйчници, коремни органи и др. Етиологията на ендометриозата не е напълно изяснена, но е сигурно, че 40 до 50 % от жените с ендометриоза страдат от стерилитет.

 

Причините за стерилитет при жените са изключително разнообразни.

 

В следващата част на статията ще разгледаме методи за диагностика и за лечение на различните причини за безплодие.

 

Библиография

1. Гинекология под редакция на проф. д-р Ангел Димитров, дм, дмн. и проф. д-р Виктор Златков, дм.

2. Female Infertility - StatPearls - NCBI Bookshelf (nih.gov)

3. Causes and Prevalence of Factors Causing Infertility in a Public Health Facility (nih.gov)

4. Infertility (who.int)