Стефка Сарафова-Захариева е председател на Управителния съвет на Сдружение “Зачатие” - първата неправителствена организация на пациентите с репродуктивни проблеми в България. Тя е създадена от 6 силни български жени през 2004 г. Сдружението поставя проблемите на инфертилните двойки на широк обществен дебат със своите инициативи и участия. 

Към момента Сдружение "Зачатие” е постигнало няколко значителни законодателни промени в съвместната си работа с Министерството на здравеопазването. През 2009 г. е създаден Фонд “Асистирана репродукция”, а през 2011 г. отново благодарение на Сдружението е премахната възрастовата граница от 43 години за лечение ин витро. 

„Зачатие“ продължава да алармира отговорните институции за липсата на медицинска нормативна уредба за двойките с репродуктивни проблеми.


 

- Г-жо Захариева, какъв е актуалният брой на двойките в България, които се борят със стерилитета? 

Няма актуална статистика. В България двойките със стерилитет са над 145 000, но това са данни от последното ни проучване, проведено през 2017 г. Не мисля, че към днешна дата дори тези данни може да се считат за актуални.
 

- България е оценена с 68% по скалата на „идеалната“ държава за лечение на стерилитет в изготвения Европейски атлас на политиките за лечение на фертилитета. Защо това е добра оценка?

Получили сме тази “добра оценка”, защото Европейският атлас обхваща програмите за финансиране, налични в държавите членки. България е в много добра позиция в това отношение поради съществуващия Фонд “Асистирана репродукция”. Подобно финансиране не е налично в много държави. 

 

- Смятате ли, че се предоставя равен, безопасен и ефикасен достъп до лечение на фертилитета на всички нуждаещи се двойки в България?

Да, категорично да! У нас има достатъчно клиники, които дори не са концентрирани само в София. Има в Пловдив, Бургас, Плевен, Стара Загора, Русе, Тутракан.

Друг е въпросът, че българският пациент не обича да търси. Сякаш очаква, че щом е решил нещо, то друг трябва да му съдейства. Вече има толкова много информация. Необходимо е пациентът да прочете, да се информира, да потърси съответния специалист.
 

- Вече над 1 година в България официално няма законодателство, което да регулира лечението на стерилитет чрез асистирани репродуктивни технологии. Какъв е Вашият отклик на това?

Имаше една единствена Наредба N:28, която уреждаше асистираната репродукция в България. През 2020 г. тя беше отменена и в момента няма работещо законодателство за стерилитета. Многократно сме писали писма до всеки един здравен министър, с изключение на служебния такъв д-р Стойчо Кацаров, тъй като за всички ни беше ясно, че в рамките на два месеца, той нямаше достатъчно поле да направи реформа.
 

- Започнахте ли съвместна работа с представителите на новото Министерство на здравеопазването?

Все още не сме, тъй като се намираме съвсем в началото на Новата година. Предстои да изпратим писмо до министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова.

Конкретният ни апел е да се сформира работна група, за да да се създаде отново законодателство в тази област. Ние, разбира се, сме готови да участваме и да помогнем с каквото можем.

 

- До какво ще доведе липсата на нормативна уредба за вбъдеще?

Чисто законодателно за пациентите няма да възникне проблем.

Проблемите са два обаче. Първо, България не изпълнява европейските директиви в тази област. Второ, в нормативния акт, който за съжаление в момента не е в сила, бяха определени различните условия за провеждането на ин витро процедурите.

Например беше посочено при каква възрастова група може да бъде върнат определен брой ембриони и т.н. По всеки един начин тези условия защитаваха пациента. Затова беше създаден този своеобразен медицински стандарт.
 

- Оказа ли влияние на двойките продължителната липса на редовно правителство?

Не бих казала. Фондът, като орган е свързан с управляващата власт,  и тогава продължаваше да работи и да финансира опитите на двойките с репродуктивни затруднения. По-скоро се отрази пандемията, тъй като плановите прегледи бяха спрени.
 

- С какви други проблеми, породени от пандемията, се сблъскаха двойките с репродуктивни проблеми?

Отлагането. При репродуктивните проблеми не бива да се отлага. Времето наистина е много ценно. Хората, страхувайки се да провеждат своите прегледи, по един или друг начин отложиха решаването на проблема, което определено не беше в тяхна полза.
 

- Какъв е размерът на средствата, които Фонд “Асистирана репродукция” отпуска на всеки пациент?
 

Фондът е създаден, за да финансира до четири опита ин витро при двойки със стерилитет. Максималната сума, която се отпуска е 5 000 лв. на процедура.

 

Дори първият опит да е неуспешен, двойката може да кандидатства за втори, трети, след това и за четвърти. Дори има случаи, при които при успешен първи или втори опит, се ражда бебенце. След две години, да кажем, семейството решава, че иска второ дете и отново кандидатства с останалите му опити. Броят на ин витро опитите при всяка жена е регистриран по ЕГН.

 

След четвъртия опит, ако жената не успее да забременее, трябва да се самофинансира, тъй като след него държавата не отпуска средства.
 

- През 2011 г. с Ваше съдействие е премахната възрастовата граница от 43 години за лечение ин витро. На каква възраст са жените, които се свързват с Вас?

Възрастовият диапазон е много широк. Обаждат се хора от всякакви възрасти, дори наскоро говорих с една 43-годишна жена, която се интересуваше от информация как да кандидатства по Фонда.

- Как се обръщате към жени над 43-годишна възраст, при които биологично забременяването не е толкова лесно?

Смятам, че всяка жена, която има възможност да зачене преди достигане на тази възраст, трябва да го направи. Животът е шарен, историята на всекиго е различна. Някои срещат партньора си по-късно, по една или друга лична причина нямат възможност по-рано да започнат опитите за дете.

При тези жени моментът за бебе идва на 42-43-годишна възраст. Повечето от тях разбират, че на тези години шансовете им не са толкова големи. Други не реагират така. Имала съм случаи, при които жена ми се обажда и казва “Аз съм на 45, изглеждам като на 30”. Обикновено им отговарям, че дори и да изглеждат на 20 години, биологията си е биология.

 

Държа да отбележа, че в никакъв случай не бива да решаваме, че е твърде късно. Не бива да се отказваме, ако искрено желаем да отгледаме дете и да го дарим с любов. Медицината е достатъчно напреднала. Не са малко жените, които зачеват успешно на такава възраст. 

 

- Смятате ли, че борбата със стерилитета може частично да разреши демографския срив в България?

 

Да го разреши категорично, не може, тъй като демографската криза се дължи на редица други фактори, касаещи обществото ни. Смятам, че частично лечението на стерилитета би помогнало. 

 

И преди съм казвала, че семействата, които страдат от репродуктивни проблеми са хора, които наистина искат деца. И то не едно, не две, а дори и три деца. Те са искани, чакани и съответно за отглеждани и обгрижвани по един доста добър начин. Ако се помага на тези хора, а аз категорично мисля, че създавайки Фонда в България вече имаме една доста добре работеща програма, да смятам, че бихме могли да разрешим част от проблема с демографската криза. 

 

- Какво се случва с инициативата Ви “Бъди в час по репродуктивно здраве”?

Пандемията сложи пречка в колелото на дейността ни по тази много добра инициатива. По време на кампанията наши доброволци влизаха в класните стаи пред учениците от 8-ми, 9-ти, 10-ти и 11-ти и 12-ти клас.

Изнасяхме лекции, раздавахме информационни брошури, специализирани за момичета и момчета. За нас това беше важно, тъй като превенцията на репродуктивното здраве може след години да ни спести много от възможните проблеми.  


От вече 18 години правим и Ден на репродуктивното здраве, който беше една страхотна алтернатива за среща на пациенти и лекари в една неформална среда. Провеждахме срещите в различни региони в България, за да може семействата да се срещнат по-лесно със специалистите. За съжаление, заради пандемията в последните две години не провеждаме и него.

 

Много се надявам, ако не през тази година, поне през следващата, да възобновим дейността на всичките си инициативи.

- Какво представлява разработения от дружение “Зачатие” дигитален овулационен календар? 

 

От лятото на 2005 г. към сайта стартира и интерактивното приложение „Овулационен календар”. То се използва за проследяване на овулацията и фертилните дни, т.е. за жената е по-лесно да се информира за най-подходящите дни, в които може да забременее. Приложението предлага и изчертаване и споделяне на графики на базалната температура, както и проследяване на бременността по гестационни седмици с означение на важните периоди за специализирани изследвания. 

 

Може да се използва и като бележник за проведените процедури, стимулации, прегледи, приетите лекарства. Един такъв тип приложение би бил полезен за всяка жена, не само за жените с репродуктивни проблеми.

 

- Какво обръщение ще направите към двойките, които се страхуват и най-вече срамуват да споделят за репродуктивните си проблеми пред обществото?

За съжаление, това е проблем. Когато създадохме Сдружението през 2004 г. основната ни идея бе да покажем лицата си, дори и семействата си. Искахме да утвърдим, че сме обикновени хора, чиито репродуктивни проблеми са нормална част от живота, която не е срамна. 

 

Както хората с диабет или автоимунни заболявания търсят помощ и дават гласност на проблемите си в обществото, така и страдащите от стерилитет следва свободно и без притеснения да го правят. Това е основният ни апел. 

 

19 години по-късно в 21 век е жалко хората да се срамуват от нещо подобно. Но това от части е и разбираемо, тъй като у нас си битуват всички порицания към жената, че тя е “ялова”, че не може да има деца. Все още доста от жените се притесняват да споделят, за да не получат критика. 

 

Не бива да се срамуваме и притесняваме. Ако и ние го правехме преди години, нямаше да го има Сдружението, нямаше да го има Фонда, може би и децата ни нямаше да ги има. Нямаше да ги има и децата на всички семейства, на които сме помогнали. 

 

Също е полезно и смело да споделяме личната си история, защото не знаем кога “от уста на уста” няма да сме от помощ на някого или той на нас. Няма място за страх, нито за срам.