1. Какво е салпингит?   

Възпалителните заболявания на маточните тръби се наричат салпингити и са най-често срещаната патология в гинекологията. Причинителите са предимно гонококи, хламидия, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход. Обикновено инфекцията се разпространява по съседство и засяга разположения в близост яйчник - означачава се като салпингооофорит или аднексит.

 


2. Как се развива инфекциозният процес?

Инфекциозният процес, възникнал в гениталния апарат на жената, се разпространява асцендентно – от влагалището и матката към маточните тръби и яйчниците. Това става или чрез лимфната система, или интраканаликуларно (преминавайки през маточната кухина към лумена на маточните тръби). При интраканаликуларното разпространение първо се възпалява лигавицата на маточната тръба, съставена от еднореден цилиндричен епител. Възниква катарален (повърхностен) ендосалпингит, при който вътрешността на тръбата се изпълва с ексудат (течност, образувана в резултат на възпалението, съдържаща голямо количество левкоцити и фибрин). Дори възпалителният процес да бъде спрян на този етап възникват тежки смущения в проходимостта на маточната тръба. Създават се условия за срастване между гънките на лигавицата й, представляващи истински капан за оплодената яйцеклтека. Значително нараства рискът от възникване на извънматочна бременност.

 

Постепенната прогресия на катаралния салпингит води до ангажиране на тънкия мускулен слой на маточната тръба и серозната й покривка (най-външната обвивка на тръбата). В мускулният слой се образуват множество малки абсцеси, в които инфекциозният процес може да тлее с години. Около тях се образува струпване от клетки, капсулиращи инфекциозното огнище и възпрепятстващи навлизането на антибиотика в него. По повърхността на тръбата – върху серозната й покривка, се образуват множество фибринови налепи, които причиняват срастване между маточната тръба и съседните органи. Срастванията повлияват съществено подвижността на тръбата и способността й да се насочва към яйчника по време на овулацията, за да “хване” зрялата яйцеклетка.

 

При хламидийните салпингити между маточната тръба и яйчника се образуват множество ципести сраствания, които изолират повърхността на яйчника от фимбриалния апарат на тръбата. Това води до стерилитет поради невъзможността да се “хване” яйцеклетката в маточната тръба и да се оплоди от сперматозоидите, достигнали най-широката й ампуларна част.

 

Когато причинителите на инфекцията са гонококи или анеробна флора, възпалението довежда до бързо слепване и затваряне на абдоминалния край на маточната тръба (края, насочен към яйчника). В тръбата се образува голямо количество ексудат, който разрушава лигавицата й и я превърща в сак, пълен с гной. Това състояние се нарича пиосакпинкс. Пиосалпинксът е животоспасяваща реакция на организма – жертва се репродуктивната функция на тръбата, но за сметка на това се локализира възпалителният процес в малкия таз и се възпрепятства дифузното му разпространение. Често по съседство или чрез лимфната система пиосалпинксът заангажира и яйчника като в структурата му се образуват множество малки абсцеси, водещо до изконсумирането му. С нарастването си те се обединяват и образуват една структура с маточната тръба – тубооварален абсцес. След отзвучаване на острата фаза на пиосалпикса съдържанието на маточната тръба се избистря и придобива серозен вид, а левкоцитите дегенерират и се резорбират. Оформя се т.нар. хидросалпинкс.

 

NEWS_MORE_BOX

 

3. Каква е клиниката на салпингита?

Жената с остро възпаление на маточните тръби се оплаква от болки в малкия таз, засилен генитален флуор, повишена температура и смушения в менструалния цикъл – генитално кървене между менструациите или по-обилни мензеси. При гинекологичния преглед се открива белезникава цервикална секреция и болезненост от страната на засегнатата маточна тръба при палпаторно изследване на долната част на корема. Лабораторните изследвания показват завишени стойности на левкоцитите, СУЕ, С-реактивния протеин. При подостър салпингит клиниката е по-слабо изразена. Лабораторните показатели са в референтни граници или са слабо завишени, а палпаторната находка показва по-малка и по-слабо болезнена формация в малкия таз.