„Primum non nocere“ е общоизвестна в медицинските среди латинска фраза, издигната до нивото на неписан закон. Принципът „първо да не вредим“ произхожда от древността и преминава устойчиво през вековете и през всички медицински школи. Все още се спори дали за първи път тази морална норма е описана от Хипократ, макар и с други думи или датира от по-рано, но така или иначе нейните ограничения като морална забрана много често се използват в различни аспекти на медицинската наука.

 


Това е и един от основните принципи на биоетиката, който се преподава още от студентската скамейка на бъдещите лекари и други здравни специалисти в целия свят. С други думи, когато разглеждаме даден здравен проблем, може да е по-добре да не правим нещо или дори да не правим нищо, отколкото да рискуваме да причиним повече вреда, отколкото полза. Това напомня на лекарите да обмисляме и възможната вреда, която може да донесе всяко действие или бездействие.

 

Разбира се, с напредването на цивилизацията, този популярен афоризъм се облича в правна рамка, като по света се провеждат огромен брой проучвания и въз основа на доказателствата, които се събират, се създават правила за добра медицинска практика, издават се различни указания и ръководства към практикуващите специалисти, в които подробно се разглеждат ползите и вредите от всеки вид лечение.

 

Как стои този въпрос в България? Нашата нормативна база е остаряла, тя не отразява съвременните постижения на медицината, част от нормативните ни документи са отменени от съда, а друга част изобщо не са създадени. Да се работи в условията на правен вакуум и неуредици е опасно за лекаря и вредно за пациента.

 

Естественият страх на лечителя, че няма да може да помогне и, още повече, че може да навреди, се потенцира от липсата на защита чрез норми и правила. Не по-малка роля в този процес играе дългогодишната и постоянна вербална агресия към нашето съсловие в различните медии, социални мрежи и дори институции. Това плавно, но устойчиво, позволява на дефанзивната медицина да излиза на дневен ред. А един лекар, който мисли първо за своята защита, а после за пациента и неговия проблем, е в пъти по-малко ефективен и неговият подход е с много по-малка полза, отколкото би бил в едно нормално общество. 

 

И докато лекарят все пак има достъпни източници на информация, липсата на ясно дефинирани правила и алгоритми за поведение и лечение поставя пациента в ситуация да не знае кое е правилно и кое – погрешно. Това създава у него неправилни усещания в две взаимно отричащи се насоки. От една страна, пълно недоверие към всичко, което се предлага от българската медицина и залитане към чуждата такава. От друга страна, сляпо доверяване на подходи, за които няма доказателства, че помагат, но се предлагат с достатъчна увереност, за да убедят пациента в тяхната полза. 

 

Често пациентите търсят второ мнение, което е тяхно право, регламентирано в Закона за здравето. Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. За съжаление, у нас понякога правото на второ мнение се превръща в право на втория лекар да оплюе първия. Това не прави втория лекар по-велик, нито прави първия лекар по-некадърен, само вреди на пациента по начин, силно противоречащ на моралната норма да не вредим. Защото, както казва бащата на съвременната медицина - великият персийски лечител Авицена – „Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи“.

 

Тези и много други въпроси от областта на медицинското право, етика и пациентската безопасност ще бъдат обсъждани по време на ежегодната среща Ден на репродуктивното здраве, която ще се проведе на 8 юни 2019 г. в хотел „Рамада Тримонциум“ Пловдив. Заповядайте да обменим мнения и да предложим решения.

 

Д-р Мариела Даскалова е медицински консултант на сдружение „Зачатие“