Спонтанната загуба на бременност е с изненадващо висока честота - 15% от установените бременности не завършват успешно, като се приеме, че числото е много по-високо, тъй като не включва неустановените забременявания. Случва се жената да не разбере за наличието на бременост, тъй като загубата ѝ е настъпила преди или в срок близък до очакваната менструация. Едва 30% от настъпилите бременности завършват успешно с раждането на живо дете.

 

Случаите на загуба на бременност в ранен срок основно се дължат на сериозни проблеми в развитието ѝ, например зарази хромозомни грешки и сериозни аномалии в ембриона. Това представлява естествен механизъм, чрез който природата спира развитието на несъвместим с живота организъм.


 

За повтарящи се спонтанни аборти се говори при загубата на три последователни бременности в срок до 20 гестационна седмица. Приблизително 1 до 2% от жените страдат от този сериозен медицински проблем. 

 

Рискът от спонтанен аборт след настъпили последователно предишни два е 30%, след три - 33% в случаите на пациентки без анамнеза за живораждане. Тези констатации налагат предприемането на специална медицинска грижа при наличието на два последователни спонтанни аборта. За преценката на специалистите от значение е дали е имало регистрирана сърдечна дейност на ембриона преди загубата на бременността, възраст на жената над 35 години и дали двойката е имала трудности при зачеването.


Причините за спонтанна загуба на бременността невинаги могат да бъдат изяснени. Едни от водещите, определяни от мединската наука, са:

  • Наличие на хромозомни аномалии при родителите;
  • Нелекуван хипотиреоидизъм при майката;
  • Неконтролиран диабет преди и по време на бременността;
  • Някои анатомични аномалии на матката;
  • Антифосфолипиден синдром;
  • Други ендокринни заболявания;
  • Наследствени или придобити тромбофилии;
  • Имунологични нарушения;
  • Инфекции;
  • Фактори на околната среда.

Приблизително 2-4% от повтарящите се спонтанни аборти се свързват с наличие на структурни мутации в хромозомите на яйцеклетката или сперматозоида. Най-често това са балансирани реципрочни транслокации или Робертсонови транслокации. Някои други структурни аномалии в хромозомите водят до повишена честота на повтарящи се спонтанни аборти - хромозомни инверсии, инсерции или мозаицизъм. Единични генни мутации, каквито са тези, свързани с развитието на муковисцидоза или сърповидноклетъчна анемия, също могат да бъдат причина за спонтанен аборт.

 

Ефективната диагностика и определяне на риска от повтарящи се спонтанни аборти включва кариотипно изследване на жената и мъжа в двойката и генетична консултация, с цел анализ и оценка на влиянието на хромозомните аберации върху успеха на зачеването.

 

Установено е, че 10-15% от случаите на повтарящи се спонтанни аборти се дължат на преустановяване на кръвоснабдяването до ендометриума, което води до нарушения във формирането на плацентата. Причини за това могат да бъдат вродени анатомични аномалии в структурата на матката, вътрематочни адхезии, маточни полипи или фиброиди.

 

Вродените аномалии на матката водят до повишен риск от спонтанен аборт през втория или третия триместър на бременността, както и до повишен риск от преждевременно раждане. Наличието на преграда - септум на матката увеличава риска от спонтанен аборт до 76% Вътрематочните адхезии, които често се съчетават със синдрома на Ашерман, имат водещо значение за нарушенията във формирането на плацентата и преждевременното прекратяване на бременността.

 

Източник:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2709325/