Д-р Васил Даскалов е акушер-гинеколог с над 25-годишна лекарска практика в България и в чужбина. Има призната специалност по акушерство и гинекология от 1997 г. Преминал е през редица международни курсове за следдипломна квалификация по ендоскопска гинекологична хирургия, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, фетална медицина, ин витро оплождане и др. Редовно участва в наши и международни конгреси и форуми.
От 2007 г. работи като акушер-гинеколог в УСБАЛАГ Селена, Пловдив.
През 2012 г. създава и ръководи Център по репродуктивно здраве “Д-р Васил Даскалов” в Пловдив.
Работи в областите: профилактика на репродуктивно здраве, диагностика и лечение на стерилитета, перинатална медицина, фетална анатомия, проследяване на нормална и рискова бременност.

 


Никой не обича темата за пациентската безопасност. По подразбиране пациентите идват при нас като лекари с идеята да им помогнем, а лекарите работим в полза на пациента и не искаме да навредим. От друга страна, темата за пациентската безопасност частично присъства в някои от нормативните ни документи, но повече пожелателно, отколкото с реален принос към практиката за диагностика и лечение на пациентите.

 

Европейската харта за правата на пациентите посочва 14 пациентски права, които заедно имат за цел да се осигури "високо ниво на защита на човешкото здраве" (член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз), както и да се гарантира високо качество на услугите, предоставяни от различните национални здравни системи в Европа. Европейската харта за правата на пациентите е от "Мрежа за активно гражданско общество" (Active Citizenship Network) в сътрудничество с 12 граждански организации от различни страни на Европейския съюз.

 

Според този документ едно от тези права е „Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.“

 

Какво точно означава това, преведено на езика на ежедневното общуване между лекар и пациент? Ще се опитам да го илюстрирам с няколко негативни примера.

 

Пример 1: По време на консултация на двойка, която планира бременност, мъжът  споделя, че е роден със спина бифида. Това е разстройство в процеса на затваряне на невралната тръба, което в ембрионалния период се случва много рано, още преди жената да е разбрала, че е бременна. Жена с партньор с дефект на невралната тръба е в рискова група и трябва да бъде посъветвана да приема преди забременяване витамин В9, познат като фолиева киселина в ежедневна доза от 4 милиграма.

 

В България обаче няма регистриран такъв продукт, а само хранителна добавка, която съдържа 0,4 милиграма фолат. Което означава, че жената трябва да приема по десет таблетки ежедневно и за дълго време – неудобно като прием и по-скъпо в сравнение с лекарствената форма, налична в други страни.

 

Същевременно прочела някъде из необятния интернет, че „фолиевата киселина е вредна“, а лекарствената безопасност е най-често коментираната сред пациентите, заради обяснимия страх лечението да не навреди, вместо да помогне. За жалост, няма официален документ на български, който да обяснява безопасността и препоръките за профилактика на спина бифида чрез прием на витамин В9, а такива препоръки имат десетки здравни организации по света.

 

Пример 2: На пациентка с 2 спонтанни аборта предлагам тя и съпругът ѝ да направят цитогенетичен анализ, с цел да се отхвърлят някои от възможните причини за неблагополучно завършилите бременностти. Тя обсъжда с роднините си моя съвет, но понеже в „нашия род нямаме наследствени заболявания“ решава да не прави генетични изследвания, а продължава с опитите за забременяване. Следват още 3 спонтанни аборта без ясна причина, след което решава да изпълни моите препоръки.

 

Цитогенетичният анализ показва дефекти и при двамата партньори, преодолими чрез методите на асистирана репродукция. Остава вредата от загубеното време и преживяната психична травма при спонтанните аборти.

 

Пример 3: Съветвам бременна жена с наднормено тегло и нормални нива на кръвна захар да направи скрининг за гестационен диабет чрез орален глюкозотолерантен тест. Някой обаче ѝ казва, че е много опасно изследване, с което може да навреди на бебето. Няма значение, че в много други страни това е стандартна препоръка към всички бременни жени, а също и в България има приети методични указания по захарен диабет от Българско дружество по ендокринология през 2004 г. Жената се връща при мен малко преди раждане с бебе, което вече е с много големи размери, а бременната е с гестационен диабет и свързаните с него рискове. Следва оперативно родоразрешение, което би могло да се избегне, ако имаше действаща система за скрининг на диабета в ранен срок на бременността и подходяща терапия.

 

Пример 4: Мъж и жена, които планират бременност, ми показват свои изследвания и аз ги съветвам да направят електрофореза на хемоглобина - тест за носителство на бета таласемия, защото виждам отклонения в кръвните им картини. Те обаче живеят в отдалечено населено място, логистично им е трудно да изпратят кръв за изследване, отсъствието им от работа е трудно и пътуването до голям град е скъпо. Поради тези причини решават да не се съобразят с препоръките ми. Жената идва бременна с дете, което е с таласемия майор – едно сериозно заболяване, което силно влошава качеството на живот.

 

Това, за щастие, не е ежедневие, а само изолирани примери. В огромната част от случаите както аз, така и моите колеги, успяваме да предоставим адекватна информация и пациентите разбират, че 75 грама глюкоза няма да ги убият, че витамин В9 може само да им помогне, но не и да навреди и че е по-добре да вложат малко пари в предварителни изследвания, отколкото да влагат след това много пари за скъпи лечения и че с профилактика биха могли да избегнат една голяма част от рисковете на неправилното действие или бездействие.

 

Мога да продължа с примерите, но всички те показват едни и същи изводи. Много по-лесно би било, ако вземем пример от някоя добре развита здравна система, която предлага адекватно законодателство – правила за добра медицинска работа, наредби и медицински стандарти. Тогава и работата на лекаря няма да е толкова трудна и рискова, а пациентът няма да бъде поставян в ситуация да взема решения за своето здраве, за които няма нужната информация.

 

Допълнителни фактори повишават риска за компрометиране на пациентската безопасност, като недоверието в лекарската професия, масираната атака срещу лекарите отстрана на медиите, вербалната и невербална агресия, липсата на възможност за адекватно обсъждане на допуснатите от лекарите грешки, като напр. регистър на нежелани медицински събития и много други фактори.

 

В тази насока ни предстои още много работа. Затова поздравявам сдружение „Зачатие“ за последователността в защита на пациентските права и за смелостта да поставя важни въпроси пред широката общественост.


Сдружение „Зачатие“ провежда тазгодишния Ден на репродуктивното здраве на 8 юни в Пловдив

 

Повече за събитието можете да разберете от сайта на Сдружението