От повече от година се търси решение на глобалния проблем с коронавируса, причинил пандемията от ковид-19. От половин година са налице ваксини, които се смята, че са най-надеждният и ефикасен засега начин за решение на световната здравна криза.

 

Уви, след започване на ваксинационните кампании се появиха множество съмнения в качеството и страничните ефекти на ваксините, вследствие на краткия период, в който тя бяха разработени. Тези съмнения усложняват и забавят ваксинационната профилактика, а с това и разбиването на пандемията, твърдят учени.


 

Едно от най-честие тввърдения е, че иРНК ваксините, тези на Пфайзер и Модерна, крият риск за плодовитостта на жените и тяхното съдържимо прониква в кърмата, правейки кърменето опасно.

 

За да разгледат твърдението, учените от Сингапур правят проучване, чиито резултати показват, че подобни асоциации са неверни.

 

И двете ваксини са изградени от липидни наночастици, капсулиращи иРНК, кодираща информация за синтезата на ключовия спайк-протеин на вируса. Прониквайки в епителните клетки на организма, тази иРНК помага за синтеза на белтъка и експресирането му на повърхността на клетките, с което организма се запознава с неговата структура и имунната система се научава да го разпознава и елиминира.

 

Твърдението за намаляването на репродуктивните способности се крие в псевдонаучно твърдение, че антителата, генерирани след ваксинация, проявяват кръстосана реактивност към човешкия плацентарен антиген – Syncytin-1, на което можело да се дължи и липсата на фертилитет.

 

Синцитинът се кодира от ендогенни човешки ретровируси и е нужен за оплождането и развитието на плацентата.

 

Проучването включва 15 жени, работещи на първа линия като здравни работници и 2 жени в ранна бременност, получили ваксината.

 

Първата група е получила и двете дози на иРНК ваксина, а бременните жени са получили само първата доза, преди установяване на бременността.

 

Във всички случаи, ваксинационна иРНК се открива в плазмата на ваксинираните до 4 дни след поставяне на препарата. Въпреки това, иРНК-молекулата не била открита в кърмата на изследваните жени.

 

Кръвна плазма от двете бременни жени е взета 4 седмици след поставяне на първата доза и в пробите не се наблюдава амплификация на иРНК-молекулата на ваксината.

 

Относно антителата, те също започват да се откриват в кръвта на получателите около ден 4 след ваксинацията и са най-много около 4-7 седмици след това. Вирус неутрализиращи способности се наблюдават и при бременните жени, въпреки, че е поставена само едната доза.

 

Учените споделят, че антитела срещу синцитин-1 се откриват в изключително малки количества, както след 4 дни, така и след 4-7 седмици.

 

Откритието показва, че иРНК на ваксината не се открива в кърмата, но в нея могат да проникнат антитела срещу вируса, което има положителен и протективен ефект за детето.

 

Анти-синцитин-1 антитела не се откриват дори въпреки високия титър на антитела срещу вируса, което сочи, че крос-реактивни антитела към развиващата се плацента най-вероятно не се образуват.

 

При сравнение на структурата на вирусния спайк-белтък и човешкия синцитин-1 се наблюдават само 1-3 подобни находки. За да е налична кръстосана реакция, отдавна е известно, че са нужни поне 80 еднакви аминокиселинни последователности, които са хомоложни на поне 35%.

 

Сигурен отговор на въпроса за тези странични ефекти ще бъде даден при провеждане на по-широко проучване, включващо повече жени. Засега няма научно доказателство за тези странични ефекти на иРНК-ваксините.

 

Ранните резултати на проучването могат да бъдат открити в medRxiv.

 

Източници:

https://www.news-medical.net/news/20210527/Pfizer-BioNTech-COVID-19-vaccine-may-not-be-associated-with-adverse-effects-on-fertility-and-breastfeeding-says-study.aspx

https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2021.05.23.21257686v1