С термина стерилитет (безплодие) се означава невъзможност за забременяване при опити в продължение на 12 месеца при жени до 35-годишна възраст или в продължение на 6 месеца при пациентки на възраст над 35 години. Етиологията на стерилитета е разнообразна, като водеща роля има яйчниковата патология и патологията на маточните тръби. Стерилитетът може да бъде подразделен на два типа: първичен – невъзможност за забременяване при липса на предходна бременност, и вторичен – невъзможност за забременяване при предходни раждане, аборт или извънматочна бременност.

 

В България от стерилитет страдат около 200 000 семейства, поради което диагностицирането на причината за безплодие и прилагане на правилната терапия са от изключителна важност за по-бързото решаване на проблема и осъществяването на мечтата за дете. За диагностиката на безплодие съществуват множество методи, като комплексната оценка от получените резултати е от основно значение за поставяне на правилната диагноза.


 

Въпреки че сме съсредоточени върху инфертилитета при жени, при уточняване на причината за безплодие не бива да се изключва мъжкия фактор и трябва да бъдат назначени изследвания и на мъжа от двойката, най-баналното от които е спермограмата. След неуспешни опити за забременяване в описания срок двойката трябва да посети репродуктивен специалист.

 

Диагностиката на безплодие при жената започва със снемане на подробна гинекологична анамнеза. Важно е да се проучи редовността на менструалния цикъл и нарушения в него (дисменорея, полименорея, олигоменорея) или липсата му (аменорея), ако има такава.

 

Пациентката се разпитва за наличие на диагностицирани заболявания на гениталния тракт като маточни фиброиди, полипи, ендометриоза, тазово-възпалителна болест, полово преносими инфекции, за претърпяни гинекологични операции. Снема се акушерска анамнеза – брой раждания, аборти, усложнения с бременността, начин на родоразрешение.

 

Немалка по значение е анамнезата за половия живот на двойката – значение има честотата на полови контакти, тъй като както много честите (1-2 и повече пъти дневно), така и по-редките (няколко пъти в месеца) полови контакти могат да са причина за безплодие. Фамилната история също има огромно значение, поради което се разпитва за безплодие в семейството, генетични заболявания и др.

 

След снемане на анамнеза се преминава към физикален преглед, като при него се определя нейното тегло и индекс на телесна маса, извършва се палпация на щитовидна жлеза, палпация на гърди за определяне на галакторея, извършва се гинекологичен преглед.

 

При гинекологични преглед се оглеждат външните гениталии, влагалището и маточната шийка, взима се материал за цитонамазка и микробиология и се извършва бимануална палпация. При палпация може да се открие промяна в положение, подвижност и големина на матката, да се диагностицира болезненост, напрежение, туморни маси. Извършва се ултразвуково изследване на малкия таз, което има немалка диагностична стойност.

 

Диагностиката на стерилитет при жените преминава през определени етапи и набори от изследвания:

 

1. Диагностични тестове за оценка на яйчниковата функция – за да се определи наличието или отсъствието на овулация се препоръчва измерване на базалната температура (БТ). Тя се измерва всяка сутрин преди ставане, като по време на овулация се наблюдава повишаване на нормалната температура с 0,4-0,8 градуса. За определяне наличие на овулация се прави и фоликулометрия – при жена с менструален цикъл от 28 дни се прави изследване на 10, 12 и 14 ден, когато може да се установи растящ фоликул.

 

Хормоналните изследвания имат главна роля за оценка на яйчниковата функция. На 3-4 ден от менструацията се изследват фоликуло-стимулиращ хормон (ФСХ), лутеинизиращ хормон (ЛХ), естрадиол, пролактин, а на 21-ви ден от месечния цикъл – прогестерон. Важен хормон също е Антимюлеровият хормон (АМХ).

 

2. Диагностични тестове за оценка функцията на маточните тръби – за оценка на проходимостта на маточните тръби се осъществява хистеросалпингография (ХСГ), т.нар. цветна снимка на маточните тръби. По-голяма диагностична стойност, но и по-инвазивен метод е лапароскопията, при който под пълна анестезия се прави оглед на органите в малкия таз. С помощта на тези методи маточните тръби се проверяват за сраствания и при наличие се отстраняват при лапароскопията;

 

3. Диагностични тестове за оценка състоянието на маточната кухина – златен стандарт в тази област е хистероскопията, при която отново с помощта на камера се оглежда маточната кухина. Друг диагностичен метод е сонохистерографията – ултразвуково се проследява навлизането на контрастно вещество в маточната кухина.

 

4. Изследване на хормони на щитовидната жлеза – за определяне на хипофунция или хиперфункция се изследват трийодтиронин (fТ3), тироксин (fТ4) и тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), а за диагностика на автоимунно заболяване се изследват и антителата ТАТ, МАТ и ТСХ-рецепторни антитела.


Източници:

Гинекология под редакция на проф. д-р Ангел Димитров, дм, дмн. и проф. д-р Виктор Златков, дм., 2017 г.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK556033/