Възприетата теория в обществото е, че след еякулация милиони „героични плувци (сперматозоидите) се съревновават помежду си, за да може само един да достигне и оплоди яйцеклетката.


На първо място сперматозоидите всъщност не „плуват“ напред, а просто се движат, без да имат точна посока. Насочването към маточните тръби се дължи на мускулните съкращения на матката, която осъществява придвижването им.


Сперматозоидите, които влизат във влагалището след еякулация, могат да живеят до пет дни. Това се дължи на защитните ефекти на цервикалната слуз и цервикалните крипти.



Но, ако сперматозоидите попаднат в суха среда, те бързо умират. Еякулираните сперматозоиди, които попадат върху студени или сухи предмети, могат да умрат след няколко минути - въпреки че много рядко те могат да оцелеят до 30 минути. Освен това горещата вода, както и химикалите от водата ги унищожават за минути.


Друг известен мит е, че по-голямото количество сперма, което се отделя при еякулация увеличава възможността за успешно оплождане. Истината е, че колкото по-висока е концентрацията на сперматозоиди, толкова по-голяма е вероятността за оплождане. Но невинаги по-голямото количество сперма съдържа и повече сперматозоиди.


Обикновено само един сперматозоид е достатъчен да оплоди яйцеклетката, което на по-късен етап води до развитието на ембрион. След като той проникне през обвивката на яйцеклетката – се блокира проникването на други сперматозоиди.


В случаите, в които твърде много сперматозоиди достигнат до яйцеклетката - два или повече, се води до т. нар. полиспермия. Допълнителният генетичен материал води от своя страна до увеличаване риска от ДНК мутации и съответно развитието на някои синдроми – например на Даун, Клайнфелтър и други. Голяма част от тях се характеризират с потенциални и дори фатални дефекти в структурите на сърцето, гръбначния стълб и черепа.


Имайки тези данни предвид, при решение на партньорите за ин витро оплождане (in vitro fertilisation - IVF) значение има не броят на сперматозоидите, а тяхното качество.


В информационното пространство се „носи“ и митът за консумацията на ананас, който води до подобряване на миризмата и вкуса на спермата.


Първото нещо, което трябва да се отбележи е, че ароматът и вкусът на спермата, по подобие на останалите телесни течности, се повлиява от общата генетика, диетата и начин на живот. Точно както дъхът на всеки може да бъде различен, така и всеки има своя уникален аромат.


Второто нещо, което е важно да се отбележи е, че макар някои храна или течности да променят незабележимо аромата на спермата, след диета, богата на хранителни вещества като витамин С и В12, може да има положителни ефекти върху броя на спермата, морфологията и подвижността им.