През последните дни на шестата седмица след зачатие, ембрионът вече е достигнал 11-14 милиметра – големината на боровинка. Въпреки все още невнушителната си големина, размерите на ембриона са се удвоили само за 1 седмица. Eдинствената структура, която намалява размерите си, е опашката – остатък от далечни, опашати човешки прадеди, чието еволюционно развитие все още се повтаря от хората в майчината утроба.
 
Дланите и ходилата започват да се формират в развиващите се крайници, макар все още да приличат на малки гребла.
 
Зараждащите се клепачи стават все по-плътни, а в очите вече се е натрупал достатъчно пигмент, за да им придава цвят.
 
Бурно се развиват двете мозъчни полукълба, а черният дроб произвежда червени кръвни клетки, докато гръбначният мозък съзрее и поеме тази типично своя функция за остатъка от живота на организма. Формират се още апендикс и панкреас, който евентуално ще започне производството на инсулинов хормон в помощ на храносмилането.
 
През този период, част от развиващата се чревна система се свързва с пъпната връв, чрез което много по-ефективно се осъществява обмена на кислород и хранителни вещества.
NEWS_MORE_BOX
 
В началото на седмата седмица от зачатието си, около 44-ия ден, ембрионът се доближава до 15 мм големина – размерът на бобено зърно. По ръцете и краката вече са видими омрежени пръстчета, клепачите почти напълно покриват очите. Дихателните тръби достигат от гърлото до разклоненията на белите дробове. Опашката е почти безследно изчезнала. 
 
При развиващите се крайници започват процеси на костно формиране, чрез осцификация (вкостяване) на ендохондриалните тъкани и постепенната замяна на хрущялна с костна тъкан.
 
В мозъка неврологичното развитие се усилва. Нервните клетки се разклоняват и започват да се свързват едни с други, давайки началото на първичните, примитивни нервни връзки и пътища.