В самия край на осмата седмица след зачатие (54-56 ден), ембрионът е достигнал 23-28 мм. Мозъкът представлява 43% от ембриона, наблюдават се бяло и сиво мозъчно вещество.
 
Нервните клетки в тялото вече са десетки милиони -  формират все по-ясно обособени, разклоняващи се структури, пораждащи примитивните нервни пътища и синапси за активно предаване на нервни сигнали. Чрез тях нервните клетки комуникират по между си и дават на ембриона първите зачатъци на едно ново сетиво: допир
 
Ембрионът усилено тества сетивната си функция, което води до първите му истински движения. Те стават все по-чести, макар все още да са недоловими от майката. Учестява контактът между ръце и лице, устата се отваря и затваря.
 
Когато горните и долните крайници не са заети, вече се заема типичната “ембрионална позиция”, със свити колене към гърдите, свит гръб, наведена глава, крайници свити към торса.
 
Кожата постепенно загубва своята прозрачност, вече са налични няколко отделни нейни слоя.
 
Тъпанчевата мембрана на слуховите органи вече е развита, 4 от 10-те слоя на ретината са налични в очите, а нервните клетки и пътища обуславящи връзката на слуха и зрението с мозъка вече наподобяват тези на новородените.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Мъжките ембриони започват да произвеждат тестостерон.
 
Диафрагмата е завършена, растежа на дихателните тръби спира при достигане на развиващите се бели дробове.
 
Бъбреците са оптимално развити, вече пречистват кръвта от токсични и отпадни продукти, отделяйки ги като урина.
 
Клетките на ембриона вече наброяват над 1 милиард (109), само 57 дни след зачатие – образуването на зигота от яйцеклетка и сперматозоид.
 
Тук ембрионалният период на човешкото развитие приключва. Зараждащият се живот навлиза в нов стадий от 9-тата си седмица - познат в науката като развитие на “фетуса” или плода. За разлика от ембриона, фетусът има по-лесно различими човешки черти и почти пълния набор от развиващи се органи, теглото му вече надвишава 2 грама.