Приложението на тестостеронова заместителна терапия и употребата на анаболно-андрогенните стероиди е все по-често разпространено при млади мъже. Тези два терапевтични подхода могат да потиснат функцията на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези, което води до намаляване на сперматогенезата. Прекратяването на приложението на тази терапия може се последва от спонтанно ефективно възстановяване на нормалната сперматогенеза при осигуряване на достатъчно време за тези процеси. Въпреки това, при някои пациенти не се наблюдава възстановяване на нормалната сперматогенеза или е необходим по-дълъг период от време за възстановяване, преди да се постигне ефективна оплодителна способност на сперматозоидите.

 

Естественият спад на серумните нива на тестостерона и лечението на хипогонадизма изискват въвеждане на тестостероновата заместителна терапия. Анаболно-андрогенните стероиди също са сред често пприлаганите средства по множество причини при мъжете от различни възрастови групи. Това, обаче, често води до хипогонадизъм. Използването както на тестостероновата заместителна терапия, така и на анаболно-андрогенните стероиди може да доведе до потискане на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези, което води до нарушаване на сперматогенезата и потенциално безплодие. Спонтанното възстановяване на сперматогенезата след спиране на приема е възможно, но може да отнеме от няколко месеца до няколко години, а в някои случаи може да остане нарушена за постоянно.


 

Нормалната сперматогенеза зависи от ефективните механизми за регулация на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези. Тези процеси се контролират от пулсовото освобождаване на гонадотропин-освобождаващ хормон - GnRH от хипоталамуса. Това влияе на хипофизната жлеза и предизвиква отделяне на гонадотропни хормони. Лутеинизиращият хормон - LH, който се отделя от хипофизата, стимулира Лайдиговите клетки в тестисите и те започват да произвеждат тестостерон. Това води също до производство на инсулиноподобен растежен фактор 1 - IGF-1 от тестисите, който има важна роля в регулацията на LH рецептора в Лайдиговите клетки, синтезата на стероидни хормони и узряването н сперматозоидите. Фоликулостимулиращият хормон - FSH, който се отделя от хипофизата стимулира Сертолиевите клетки в тестисите, което подпомага диференциацията и съзряването на сперматогониите. Както FSH, така и поддържането на високи нива на интратестикуларен тестостерон - ITT - в стойности 50-100 пъти по-високи от серумните, в отговор на LH са от ключоно значение за осигуряване на нормална сперматогенеза.

 

Регулирането на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези се осигурява чрез потискане на обратната връзка. Ендогенният тестостерон директно инхибира освобождаването на гонадтропин освобождаващ хормон и LH съответно на нивата на хипоталамуса и хипофизата, което води до намаляване на производството на тестостерон надолу по веригата. Тестостеронът също индиректно регулира секрецията на гонадотропин чрез естроген, получен от превръщането на тестостерона в периферните тъкани под действието на ензима ароматаза. Естрогенът има по-съществен ефект върху секрецията на LH, отколкото FSH, въпреки че допълнително инхибиране на обратната връзка с FSH се опосредства чрез инхибин В, секретиран от Сертолиевите клетки. Нивата на инхибин В имат значение за сперматогенезата - при пациенти с дефекти в сперматогенезата се наблюдават по-ниски нива на инхибин В.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4854084/