Милена Божилова завършва специалност клинична психология в Медицински университет, София. От 10 години работи, като клиничен психолог. Има професионални интереси в областта на Перинатална и репродуктивна психология. Докторант е в „Институт за изследване на населението и човека” БАН с научна работа и публикации по темите за майчинството и репродуктивните нарушения.
Специализирала е в Русия перинатална психология, психотерапия на жени с репродуктивни нарушения" и арттерапия.
Има професионален опит в психиатрична клиника, ин витро клиника. Участва в създаването на пилотната за България програма за „Социална и психологическа адаптация на двойки с репродуктивни нарушения” (Фондация „Искам бебе”2007-2009).
Председател е на „Българска асоциация по перинатална и репродуктивна психология”.

 

 


Хората, които срещат проблем по пътя си към желано дете, се сблъскват със сериозно изпитание. Какво влияние оказва стерилитетът върху психиката?

Със сигурност, за хората, засегнати от безплодие, това е сериозно изпитание не само за психиката им, но и за тяхната личност, отношения в двойката, отношения с околните. Безспорен е фактът, че под влияние на безплодието, хората се променят.

Бих определила, връзката между психика и безплодие, като двупосочна. От една страна репродуктивният проблем влияе върху психиката, а от друга вътрешните конфликти в психичното пространство влияят върху тялото. Някой от физическите измерения на тези конфликти, могат да са безплодие и невъзможност за износване на бременност. За пример мога да посоча конфликта в майчинската сфера при жени с нарушени репродуктивни функции, който психологически се проявява в деструктивна представа за майчинската роля и неадекватен образ на детето. При тези жени са установени и проблемни отношения със собствената майка. За много пациенти с безплодие, мотивите да имат дете остават неясни и неосъзнати. Промените, които настъпват обаче, могат да са на много нива и зависят основно от личностните качества, емоционално състояние, наличните стратегии за справяне и психологическия ресурс, който Той или Тя притежават.

С какви емоционални проблеми най-често се сблъскват семействата, жената, мъжът, по отделно, и двойката като цяло? Какви са наблюденията Ви от Вашата практика?

NEWS_MORE_BOX

 

Ролята на психологическия фактор при възникване на безплодието е решаваща и до голяма степен предопределя благоприятния изход на лечението. Готовността на жената за зачатие е свързана  не само със състоянието на репродуктивната й система, но до голяма степен и с нейното психическо състояние, т.е. съществува много пряка връзка между: психика и тяло. Особеностите в статуса на жени с репродуктивни нарушения са свързани с високи нива на тревожност и депресия. На физиологично ниво, продължителният стрес, свързан с безплодието, нанася отпечатък на работата на всички органи и системи в това число и репродуктивната. Отслабва имунитетът, снижава се подвижността на маточните тръби, получават се промени в яйчниците и маточната шийка. Заангажират се висши мозъчни центрове, които провокират хормонални промени.

 

Съвременните изследвания убедително показват, че безплодието и не износването на бременността са особени състояния, при които винаги са налице нарушения в психичната сфера и в различна степен могат да са налице и нарушения във физиологичната сфера. Ето защо за оказването на ефективна терапия винаги е необходим комплексен подход, а именно съчетаване на медицинската с психотерапия. Емоционалните реакции при безплодие могат да се представят по следният начин: Стадий на отрицание (“Само не Аз!"), Стадий на ярост и гняв (“Защо точно Аз?"), Стадий на загриженост и вина ("Да, именно Аз, и какво, ако Аз..."), Стадий на депресия ("Да, именно Аз, но..."), Стадий на приемане ("Да, именно Аз, и Аз мога да приема това").