Безплодието е един от най-често срещаните проблеми в практиката на акушер-гинеколога. Както разгледахме в предходните теми, причините за стерилитет са изключително разнообразни, поради което съществуват и множество диагностични методи и подходи, чиято основна цел е откриване на причината за невъзможно забременяване и прилагане на подходящото за целта лечение. Въпреки многобройните диагностични методи, понякога причината за стерилитет остава неясна.

 

Лечението на безплодието зависи от възрастта на пациентката, продължителността на стерилитета и разбира се от причината, водеща до възникването му. Един от основните фактори за плодовитостта на жената е възрастта ѝ – при жени до 25-годишна възраст вероятността да забременеят до 6 месеца след начало на опитите е 60 %, а до една година е 85 %. Този процент намалява наполовина при жените над 35 години, което е пряко свързано с намаляване броя на овоцитите.


 

Лечението на всяка жена, страдаща от стерилитет, трябва да започне с промяна начина на живот, тъй като са известни вредните въздействия на факторите на околната среда. Пациентките, работещи в среда с вредности като пестициди, хербициди, диоксини и други химикали, е препоръчително да напуснат тази среда до успешно забременяване и износване на плода.

 

Освен професионалната среда, значение имат и вредните навици като тютюнопушене и приемът на алкохол и кофеин в по-големи количества. Препоръчително е пациентките, страдащи от стерилитет, да променят режима си на хранене при неправилен такъв, да включат физически активности към ежедневието си и да намалят индекса на телесна маса  (BMI) при наднормено тегло и затлъстяване.

 

Промяната в начина на живот само би подпомогнала основната терапия на безплодие. Същинското лечение на стерилитет включва следните методи:

 

1. Стимулиране на овулация – при установени ановулаторни цикли при пациентките се препоръчва индукция на овулацията, като за целта се използват няколко групи медикаменти. При хипоталамична аменорея поради липсваща секреция на гонадотропин-рилизинг хормон (ГнРХ) се прилага синтетичния му вариант под формата на инжекции. Приложението на екзогенни гонадотропини крие риск от хиперстимулационен синдром и многоплодна бременност.

 

При пациентки с нормогонадотропна аменорея (напр. със СПЯ) се предписва антиестрогенов медикамент – напр. кломифен цитрат. Той стимулира продукцията на ГнРХ, а оттам и на гонадотропините – фоликуло-стимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). За стимулиране на овулацията се употребяват още и ароматазни инхибитори (напр. летрозол). Причина за потисната овулация може да бъде и хиперпролактинемията. За индукция на овулацията в този случаи се предписват допаминови антагонисти – напр. бромокриптин, каберголин и др.

 

2. Инсулин сенсибилизиращи медикаменти - метаболитният синдром е често срещан сред пациентките със синдром на поликистозните яйчници. Те често страдат от инсулинова резистентност, поради което им се назначават инсулин сенсибилизиращи медикаменти, какъвто е метформинът;

 

3. Хирургично лечение – заема основно място в терапията на стерилитет. Към хирургичното лечение се отнасят следните методи:

  • Фенестрация на яйчниците, т.нар. ovarian drilling – с биполярна игла лапароскопски се правят няколко отвора (фенестри) върху tunica albuginea;
  • Пластика на маточните тръби поради тубарен фактор – премахване на срастванията в маточните тръби и възстановяване на проходимостта им;
  • Миомектомия или полипектомия – хирургично отстраняване на миоми или полипи, което увеличава шансовете за забременяване. Най-често прилаганият метод е лапароскопският;
  • Оперативна хистероскопия за отстраняване на маточни сраствания.

 

4. Асистирани репродуктивни технологии (ART) – клинични и биологични методи, при които различни етапи от оплождането и ранната ембриогенеза се осъществяват извън организма. Най-често прилаганите такива методи са вътрематочната инсеминация (IUI), инвитро оплождане (IVF), трансфер на гамети в маточната тръба (GIFT), интрацитоплазматична спермална инжекция (ICSI) и др.

 

Най-често прилаганият метод е инвитро оплождането. Инвитро оплождането преминава през няколко основни етапа. Първоначално се стимулират яйчниците и се индуцира овулация. Следва добиване на получените зрели яйцеклетки и оплождането им със сперматозоиди, получени от еякулат на партньора. Получените ембриони се култивират и след 2-5 дни се трансферират в маточните тръби (ембриотрансфер).

 

Съществуващите възможности за лечение на стерилитет крият своите рискове. Най-често срещаните усложнения, които могат да настъпят са многоплодна бременност, извънматочна бременност и овариален хиперстимулационен синдром.

 

Лечението на безплодието е сложна, но не невъзможна задача, за разрешаването на която са нужни както подкрепата на партньорите, така и добър екип от репродуктивни специалисти, ембриолози, ендокринолози, които да работят съвместно за постигане на мечтата за дете.

 

Източници:

Гинекология под редакцията на проф. д-р Ангел Димитров, дм, дмн. и проф. д-р Виктор Златков, дм., 2017 г.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK556033/