Като инфертилитет се определя състоянието на репродуктивната система, при което не може да се постигне зачеване. Смята се, че около 15% от човешката популация има проблеми при създаването на потомство. За инфертилитет се говори, когато най-малко в продължение на една година не настъпва бременност при активен полов живот при двойката.

Зачатието и бременността са деликатен и сложен процес, който зависи от редица фактори като качество на спермата при мъжа, отделяне на здрави яйцеклети при жената, функциониращи маточни тръби при нея, жизнеспособни и подвижни сперматозоиди при него, вгнездяване на оплодената яйцеклетка, жизнеспособен ембрион. Не без значение за това е и наличието на подходяща хормонална среда за развитието на бременността при жената.

Инфертилитетът в двойката не е само проблем на жената. Това е отдавна забравена отживелица в някои общества. Когато не настъпва бременност в двойката, причините се търсят и в двамата. Проучванията показват, че обикновено причините за ненастъпването на бременност се дължат поравно на мъжа, жената или общо на двамата. При 20% от случаите причините остават неясни.

Най-често инфертилитетът от страна на мъжа е заради азооспермия – когато не се отделят сперматозоиди, или олигоспермия – когато продуцираните такива са малко. При някои случаи сперматозоидите са с неправилна форма или не са достатъчно дълго време жизненоспособни, загиват преди да достигнат до яйцеклетката. В редки случаи, стерилитетът при мъжа се дължи на генетични заболявания, като муковисцидоза, и хромозомни аномалии.

Ниска оплодителна способност се наблюдава при малък брой на сперматозоидите в спермата или тяхната слаба подвижност. Този проблем обаче може да се преодолее вече сравнително лесно от съвременната медицина и конкретно чрез асистираните репродуктивни технологии.

Най-често инфертилитетът при жената се дължи на разстройства, които засягат овулацията – 25% от случаите. Следващи причини са запушени фалопиеви тръби, най-често заради инфекции и възпалителни заболявания в органите на малкия таз, ендометриоза, намален яйчников резерв, който е свързан с възрастта на жената. Способността на жената да отделя качествени яйцеклетки, годни за оплождане, е най-силна до 35-годишна възраст, като след това тя драстично намалява. От значение са и структурни аномалии в детеродните органи – матката.

NEWS_MORE_BOX


За инфертилитет в двойката може да се споменава едва след като опитите за настъпване на бременност не дават резултат в продължение на 1 година при възраст на жената до 35 години. Ако тя надхвърля тези години, срокът пада на 6 месеца.

При съмнения за стерилитет препоръчително е двойката, и жената, и мъжът, заедно да потърсят специалист по репродуктивна медицина за консултация, тъй като проблемът е общ. Напълно излишно е да се пристъпи към тестване на хормоналните нива при жената, преди да е осъществена спермограма при мъжа. От компетенциите на специалиста е да запознае семейството с етапите на търсене на проблема и изготви програма от изследванията, към които да пристъпи двойката. Има изходни изследвания, с които задължително започва всеки специалист – тези изходни изследвания дават обща картина за репродуктивното здраве и могат да посочат едни от най-честите и тривиални причини и за проблемно забременяване. Често проблемното зачеване се дължи и на нелекувана полово преносима инфекция. Хламидиозата, например, може да протече безсимптомно, но да увреди фалопиевите тръби при жената – става причина за тяхното частично или пълно запушване, при което във втория случай се стига до невъзможност да се срещнат яйцеклетката и сперматозоидът, а в първия има повишен риск от настъпване на животозастрашаващата извънматочна бременност.

Повече от половината от случаите на инфертилитет се повлияват от конвенционално лечение, което включва медикаментозна терапия и някои хирургични интервенции. Методите на асистираната репродукция дават разрешение в голяма част от останалите случаи.