Яйчниковият хиперстимулационен синдром представлява усложнение на терапия с гонадотропини, използвана за узряване на множество фоликули при асистираната репродукция. 


След гонадотропинова стимулация при инвитро оплождане синдромът се установява в лека форма при 20% до 30% от случаите, а в тежка форма - до 2%. Ролята на опитния акушер-гинеколог е да разпонзае първите симптоми на синдрома, за да предприеме нужни превантивни мерки.

 
Яйчниковият хиперстимулационен синдром представлява систематно заболяване, което се смята, че произлиза от освободените вазоактивни пептиди от гланулозните клетки в хиперстимулираните яйчници. 



Вазоактивните пептиди увеличават съдовата пропускливост и това води до шифт на течностите в организима от вътресъдовите пространства към телесните кухини като перитонеум и гръдната клетка. Изместването на течната съставка извън съдовете води до хемоконцетрация (концентриране на кръвта). Най-важният медиатор се оказва да бъде съдовият еднотелен растежен фактор (vasular endothelial growth factor - VEGF). 


Рискът за развитие на яйчников хиперстимулационен синдром се увеличава при наличие на следните фактори при жената: възраст под 30 години, поликистозни яйчници (над 24 фоликула на ехограф при първоначалната оценка на състоянието), високо ниво на естрадиол, множество малки по размер фоликула (8 до 12 мм) след яйчникова стимулация, над 20 ооцита (овоцита), взети при процедурата или висок антимюлеров хормон (над 3,36 нг/мл). 


За съжаление, не може да се предскаже при каква стимулираща доза би се проявил синдромът. Няма линеарна връзка между дозата на гонадотропина и развитието на сиднрома. Затова е много важна първоначалната оценка на здравното състояние на жената преди яйчниковата стимулация.

 
Например младите, слаби жени с поликистозни яйчиници са с най-голям риск за развитие на хиперстимулационен синдром. Затова при тези жени се предопочита да се започне терапия с намалена доза на гонадотропина. 

 

NEWS_MORE_BOX


Друг начин да се намали рискът от развитие на синдрома при жени с поликистозни яйчници, отговарящи критериите за поликистозен синдром, е приемът на метформин. Метформинът би трябвало да се започне 8 седмици преди стимулацията при тези жени. Препоръчва се началната доза да е 500 мг дневно и бавно да се покачи до ефективната доза три пъти по 500 мг (1500 мг), за да предотватят страничните ефекти на метформина. Приемът трябва да се продължи до взимането на яйцеклетка. 


Дриг метод за превенция на хиперстимулационния синдром се нарича "коустин" (coasting). При него не се продължава прилагането на гонадторпин като FSH за поддържане на хормонална супресия с агонист или антагонист на гонадотропина. Прилагането на човешки хорион гонадотропин (human choriongonadotropin - hCG), когато нивата на естрогените намалят или се изравняват може да доведе до намаляване на случаите на хипертимулационен синдром.


Големите фоликули над 12 мм не се нужадят от повече стимулация, за да се развият. Малките, от своя страна, атрезират (претърпяват обратно развитие), което води до намаляване образуването на вазоактивни пептиди като съдовия ендотелен растежен фактор. 


Трети подход за намаляване на симптомите от яйчников хиперстимулационен синдром, който все още не е въведен като стандарт, е използването на допаминови агонисти. Допаминовият агонист каберголин инхибира образуването на вазокативни пептиди. Дозата от 0,5 мг каберголин за 8 дни с първоначална дата третирането с hCG намалява симптомите на синдрома при жени с висок риск за развитието му.