Яйчниковият хиперстимулационен синдром представлява усложнение на терапия с гонадотропини, използвана за узряване на множество фоликули при асистираната репродукция. 


След гонадотропинова стимулация при инвитро оплождане синдромът се установява в лека форма при 20 до 30% от случаите, а в тежка форма - до 2%. Ролята на опитния акушер-гинеколог е да разпознае първите симптоми на синдрома, за да предприеме нужни превантивни мерки. 


Яйчниковият хиперстимулационен синдром представлява системно заболяване, което се смята, че произлиза от освободените вазоактивни пептиди от гланулозните клетки в хиперстимулираните яйчници. 



Вазоактивните пептиди увеличават съдовата пропускливост и това води до шифт на течностите в организима от вътресъдовите пространства към телесните кухини като перитонеум и гръдната клетка. Изместването на течната съставка извън съдовете води до хемоконцетрация (концентриране на кръвта). Най-важният медиатор се оказва да бъде съдовият еднотелен растежен фактор (vasular endothelial growth factor - VEGF)


Леките симптоми на синдрома са свързани с подуване на корема, лек дискомфорт, а яйчниците не са по-големи от 8 см. Средна от тежест клинична картина се развива, когато настъпи гадене, повръщане, натрупа се свободна течност в коремната кухина (асцит), а яйчниците достигнат 8-12 см размер. 


Тежкият яйчников хиперстимулационен синдром се изразява с олигоурия (намалено количество на урината), хемоконцентрация с хематокрит над 45%, хипопротеинемия и размер на яйчниците над 12 см. Най-тежката клинична картина е свързана с плеврален излив, напрегнат асцит, хематокрит над 55%, бели кръвни клетки над 25х109 на литър и развитие на остър респираторен дистрес синдром. За да се предотврати критичната картина на синдрома може да се използват по-леки протоколи за стимулиране на яйчниците. 

 

NEWS_MORE_BOX


Обикновено по-щадящи протоколи са тези, в които се използват агонисти или антагонисти на GnRH (гонадотропин-освобождаващ  хормон). За да се достигне до крайното узряване на яйцеклетките, може да се използа GnRH агонист вместо човешки хорион гонадотропин. Агонистът води до по-кратък пик на лутеинизиращия хормон. По-краткото стимулационно време означава, че рискът от усложнения е по-малък.


Подобен подход се възприема по време на лутеалната фаза (след узряването на яйцеклетките). Вместо поддържането на жълтото тяло на яйчниците с човешки хорион гонадотропин, по-лек метод е изпозлването на прогестерон и естроген. Стероидната терапия намалява риска от развитие на хиперстимулационен синдром. 


Други методи за избягване на синдрома при жени, оценени с повишен риск, е да се бременността. Това става, като ембрионите се замразяват за известно време. Така липсата на непосредставена бременност ще предотврати тежка и продължителна клинична картина на синдрома. Последният подход е да се осъществява селективен трасфер на един ембрион в матката, въпреки рискът бременността да не бъде сполучлива. 


Следвай статиите за повече стратегии, които да намалят риска от развитие на яйчников хиперстимулационен синдром.