Първичната яйчникова - овариална недостатъчност е спектър от заболявания, които не само засягат фертилитета при жените, но също така допринасят за повишен риск от леталитет и развитие на различни състояния, които са свързани с продължителната липса на достатъчни нива на естроген. Този спектър от заболявания преди това е бил наричан преждевременна яйчникова недостатъчност. Въпреки това, този термин е неточен, тъй като степента на увреждане на яйчниците и тяхната функция може да варира с времето.

 

Обикновено първичната яйчникова недостатъчност се наблюдава при пациентки на възраст под 40 години. Диагнозата се поставя при наличие на аменорея - липса на менструация, продължаваща в рамките на 4-6 месеца, в съчетание с повишени серумни концентрации на фоликулостимулиращ хормон - FSH и понижени нива на естрадиол, които се наблюдават при кръвни изследвания. Първичната яйчникова недостатъчност се различава от менопаузата поради това, че при първото състояние се съхранява променливостта във функцията на яйчниците и примордиалните фоликули. Обратно, при менопаузата първичните фоликули са изчерпани, което води до пълно прекратяване на менструацията и менструалния цикъл.


Кои състояния увеличават риска от изчерпване на яйчниковия резерв?

Гликопротеинът инхибин има ключова роля в образуването и развитието на яйчникови фоликули чрез контрола на отрицателната обратна връзка на FSH. Мутация в гена за инхибин е наблюдавана при пациентки с първична яйчникова недостатъчност.

 

В някои случаи изчерпването на яйчниковия резерв се дължи на дисрегулация в имунните мехенизми. Точният механизъм все още не е напълно изяснен.  Автоимунните механизми участват в патогенезата на 4-30% от случаите на първична яйчникова недостатъчност. Индикаторите за автоимунна етиология са наличието на лимфоцитен оофорит и доказването на яйчникови автоантитела.

 

Автоантителата срещу клетки, произвеждащи стероидни хормони, са често срещани при пациентки с първична яйчникова недостатъчност, свързана с болестта на Addison. При автоимунен оофорит лимфната инфилтрация е ограничена до вторичните и антралните фоликули, в които се наблюдават тека клетки. Това педчертава, че клетките, произвеждащи стероидни хормони, експресират антигените, които стимулират имунния отговор.

 

При приблизително 3% от пациентките с първична овариална недостатъчност се наблюдава свързана ендокринна дисфункция, известна като автоимунен полигландуларен синдром, тип I и II. Синдромът от тип I е рядко автозомно-рецесивно заболяване, което се наблюдава по-често при малки деца. То се характеризира с множествен орган-специфичен автоимунитет вследствие на образуване на различни автоантитела, насочени срещу ключови вътреклетъчни ензими. Първичната овариална недостатъчност, която се наблюдава под формата на първична аменорея се развива при 60% от тези пациенти.

 

Синдромът от тип II е автозомно-доминантно заболяване и е свързано с гонадна недостатъчност при 4% от пациентките. Болестта на Адисон е компонент и на двата вида автоимунен полигландуларен синдром. При приблизително 10% от пациентките с болест на Адисон се наблюдава първична овариална недостатъчност. В 2-10% от случаите на изчерпан яйчников резерв се наблюдават белези за автоимунитет срещу надбъбречните жлези. Наличието на споделени автоантигени между яйчниците и надбъбречните жлези, може да обясни връзката на яйчниковата недостатъчност с болестта на Адисон.

 

Няколко други автоимунни заболявания са свързани с изчерпване на яйчниковия резерв. Сред тях водещо място заема хипотиреоидизмът. Както ендокринни, така и неендокринни заболявания са свързани със състоянието:

  • Хипотиреоидизъм;
  • Хипопаратиреоидизъм;
  • Диабет тип 1;
  • Хронична кандидоза;
  • Идиопатична тромбоцитопенична пурпура;
  • Витилиго;
  • Алопеция;
  • Автоимунна хемолитична анемия;
  • Пернициозна анемия;
  • Системен лупус еритематозус;
  • Ревматоиден артрит;
  • Болест на Крон;
  • Синдром на Sjogren.

При автоимунна яйчникова недостатъчност повишените серумни нива на гонадотропни хормони са резултат от дисфункцията на яйчниковите фоликули, а не от фоликулното изчерпване. Също така, лимфната инфилтрация е ограничена до вторичните и антралните фоликули, докато в примордиалните фоликули не се наблюдават изменения.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4059950/