Първичната яйчникова - овариална недостатъчност е спектър от заболявания, които не само засягат фертилитета при жените, но също така допринасят за повишен риск от леталитет и развитие на различни състояния, които са свързани с продължителната липса на достатъчни нива на естроген. Този спектър от заболявания преди това е бил наричан преждевременна яйчникова недостатъчност. Въпреки това, този термин е неточен, тъй като степента на увреждане на яйчниците и тяхната функция може да варира с времето.
Обикновено първичната яйчникова недостатъчност се наблюдава при пациентки на възраст под 40 години. Диагнозата се поставя при наличие на аменорея - липса на менструация, продължаваща в рамките на 4-6 месеца, в съчетание с повишени серумни концентрации на фоликулостимулиращ хормон - FSH и понижени нива на естрадиол, които се наблюдават при кръвни изследвания. Първичната яйчникова недостатъчност се различава от менопаузата поради това, че при първото състояние се съхранява променливостта във функцията на яйчниците и примордиалните фоликули. Обратно, при менопаузата първичните фоликули са изчерпани, което води до пълно прекратяване на менструацията и менструалния цикъл.
Кои заболявания водят до изчерпване на яйчниковия резерв?
Галактоземията е рядко автозомно рецесивно заболяване, което възниква поради дефицит на ензима галактозо-1-фосфат уридилтрансфераза. При засегнатите пациенти се наблюдава хепатоцелуларно, очно, бъбречно и неврологично засягане в резултат на натрупването на галактоза и нейните метаболити. Разпространението на първичната овариална недостатъчност е 60-70% при пациентки с галактоземия. Предполага се, че състоянието се дължи на токсичния ефект на галактозата или нейните метаболити върху фоликулните структури. Освен това се наблюдава понижаване на първоначалния брой оогонии по време на развитието на плода, ускорена фоликуларна атрезия след раждането и преди пубертета, дефектна функция на гонадотропините и намалена биоактивност на FSH.
Синдромът на блефарофимоза-птоза-епикантус инверсус е автозомно доминантно заболяване с отличително засягане на клепачите. Описани са две форми: при тип I свързаното с първичната овариална недостатъчност безплодие е допълнение към състоянието, а при тип II не се наблюдава изчерпване на яйчниковия резерв. Генът AIRE е причина за синдрома на автоимунна полиендокринопатия-кандидоза-ектодермална дистрофия. Тази мутация, която се наблюдава на хромозома 21q23, може да доведе до хипогонадизъм и овариална недостатъчност.
Няколко вродени ензимни дефекта могат да нарушат синтезата на естрогени. Тези дефекти водят до ниски серумни концентрации на естроген, забавен пубертет, аменорея - липса на менструация и високи нива на FSH в серума, въпреки наличието на нормално изглеждащи първични фоликули в яйчника. Липсата на ефективна отрицателна обратна връзка от периферния естроген върху гонадотропините може да доведе до прекомерен фоликуларен растеж и повишен риск от усукване на яйчниците и преустановяване на кръвоснабдяването им при пациентки с ниски нива на естроген.
Функцията на гонадотропиновия рецептор за фоликулостимулиращия - FSH и лутеинизиращия хормон - LH има значение за образуването, развитието и узряването на яйчниковите фоликули. При наличие ва инактивиращи мутации в FSH или LH рецепторните гени може да се наблюдава първична или вторична аменорея и хипергонадотропна яйчникова недостатъчност. Хистологичните изследвания на яйчниците при пациентки с генни мутации в рецептора за FSH са показали хипопластични гонади и нарушено развитие на фоликулите.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4059950/
