Инхибините са хетеродимерни протеинови хормони, секретирани от гранулозни клетки на яйчника при жената и Сертолиевите клетки на тестиса при мъжете. Тяхното действие се свежда до селективно потискане на секрецията на фоликулостимулиращия хормон на хипофизата (FSH) и също имат локални паракринни действия в половите жлези. Инхибините се състоят от димер от 2 субединици - алфа и бета субединица, която от своя страна се разделя на А или В подсубединица, като по този начин се образуват съответно инхибин А и инхибин В.


При жените инхибин A се произвежда главно от доминантния фоликул и corpus luteum (жълтото тяло), докато инхибин В се произвежда предимно от малките развиващи се фоликули. Серумните нива на инхибин А и В се колебаят по време на менструалния цикъл. Инхибин А е нисък в ранната фоликуларна фаза и се повишава при овулация до максимални нива. За разлика от това нивата на инхибин В се увеличават рано във фоликуларната фаза, за да достигнат пик, съвпадащ с началото на спада в средната фоликуларна фаза на нивата на FSH. Нивата на инхибин В намаляват в късната фоликуларна фаза и остават ниски по време на лутеалната фаза на цикъла. Времето на покачване на инхибин В предполага, че той играе роля в регулирането на фоликулогенезата чрез отрицателна обратна връзка за производството на FSH. В менопаузата с изчерпването на яйчниковите фоликули серумният инхибин А и В намалява до много ниски или неоткриваеми нива.
 

При мъжете инхибин А не се открива все още със съвременните средства. За практиката е важно, че серумното ниво на инхибин В корелира много добре с обема на тестисите и със състоянието на сперматогенезата.


 

Инхибини при тумори

Повишаване на серумния инхибин А и/или В се открива при някои пациенти с гранулозни клетъчни тумори. Съобщава се за повишаване на инхибин В при 89% до 100% от пациентите с гранулозни клетъчни тумори. При тези пациенти нивата на инхибин В обикновено са повишени около 60 пъти над горната референтна граница. Честотата на повишените нива варира между проучванията, вероятно поради различните специфики на антителата, използвани в имуноанализите. Инхибин В също се оказва подходящ серумен маркер за епителни тумори от муцинозен тип, като около 55% до 60% имат повишени нива на инхибин В. За разлика от това, инхибинът не е много добър маркер при немуцинозни епителни тумори. В най-добрия случай общият инхибин е повишен в 15% до 35% от случаите на немуцинозен епителен рак на яйчника.


Изглежда, че инхибинът е допълващ раковия антиген 125 (СА 125) като маркер за рак на яйчника. CA 125 не е толкова информативен туморен маркер за муцинозни и гранулозни тумори на яйчниковите клетки. Инхибинът показва по-добри резултати при тези 2 вида рак на яйчниците.


По-голямата част от изследванията за инхибин А и В като маркер за рак на яйчниците са ограничени до жени след менопауза, където нивата на инхибин обикновено са много ниски. Нивата на инхибин варират в зависимост от менструалния цикъл и следователно е трудно да се интерпретира при жени в пременопауза.

 

Инхибини и яйчников резерв

Инхибин В се използва и като маркер за яйчников резерв. Всяка жена се ражда с определен брой фоликули, съдържащи яйцеклетки, число, което стабилно и естествено намалява с възрастта. Броят на фоликулите, останали в яйчника по всяко време, се нарича резерв на яйчниците. С намаляването на яйчниковия резерв става все по-трудно хормоните, използвани за ин витро оплождане (IVF), да стимулират развитието на фоликули и по този начин вероятността от успешно извличане на яйцеклетки, оплождане и трансфер на ембриони намалява, което води до по-малък шанс за поява на зачеване. 

 

Като част от оценката на безплодието се правят опити за оценка на яйчниковия резерв на жената. Тестовете за оценка на яйчниковия резерв включват: изследване на FSH, инхибин В и антимюлеров хормон в 3-ти ден от менструалния цикъл. Количеството инхибин В, измерено в серума по време на ранната фоликуларна фаза на менструалния цикъл (ден 3-ти), директно отразява броя на фоликулите в яйчника. Следователно, колкото по-висок е инхибин В, толкова повече фоликули в яйчниците присъстват. 


Инхибин и мъжки фертилитет

При мъжете нивата на инхибин В са по-високи при мъже с нормална фертилитет, отколкото при тези с безплодие и анормална сперматогенеза. Серумният инхибин В, когато се използва в комбинация с FSH, е по-чувствителен маркер на сперматогенезата в сравнение със самия FSH. Обаче, оптималното ниво на инхибин В за оценка на мъжкото безплодие не е установено.