Дефектът на лутеалната фаза е състояние, при което се наблюдава недостатъчен синтез на прогестерон, който да осигури нормалните секреторни функции на ендометриума и да позволи нормално вгнездяване и растеж на ембриона. Тези промени се характеризират с по-малка продължителност на лутеалната фаза - по-малко от 9 дни между овулацията и менструацията. Друг признак, който е индикация за това състояние, може да е наличието на лекостепенно кървене няколко дни преди началото на менструацията, без да се дължи на структурни или инфекциозни причини.

 

Освен това, дефектът на лутеалната фаза се счита и за причина за нередовно менструално кървене, нарушения в репродуктивното здраве и повтарящи се спонтанни аборти. Две причини се считат за водещите механизми, които водят до нарушения в лутеалната фаза. Първата е нарушената функция на жълтото тяло, което води до недостатъчна синтеза на прогестерон и естроген. Това води до промени в процесите на зреене на фоликулите и последваща недостатъчност на прогестероновата синтеза от жълтото тяло.


 

Втората причина е неспособността на ендометриума да осигури оптимален отговор към суремните нива на естрадиол и прогестерон. Прогестеронът има ключово значение за осигуряване на нормално протичане на бременността и развитие на плода. Ниските нива на този хормон са свързани с повишен риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане. Прогестеронът осигурява понижен тонус на кръвоносните съдове в миометриума - мускулният слой на матката. Той също така влияе на производството на възпалителни медиатори и клетки, каквито са Т-клетките в маточната кухина.

 

Ниските нива на този хормон водят до повишена съкращаемост на матката, което се съчетава с понижена способност на имунната система да регулира имунния отговор в матаката. Това води до повишен риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане. Ниската серумна концентрация на този хормон е свързана с нарушения в репродуктивното здраве, тъй като не се осигуряват необходимите промени в ендометриума, които да го подхотвят за ефективно имплантиране на ембриона. От друга страна, високите нива на прогестерон увеличават риска от рак на гърдата и яйчниците. Установено е, че тези тумори, от своя страна, отделят високи количества прогестерон и естрогени, но също така притежават и множество рецептори за тези хормони на повърхността си.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK558960/