Д-р Таня Милачич, ембриолог, д. б. н.
Д-р Таня Милачич е ръководител лаборатория „Биологичен ин витро сектор”
на Медицински комплекс „Д-р Щерев”. Част от екипа на болницата е от 2000 г.
Д-р Таня Милачич е сертифициран старши клиничен ембриолог от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE). През април 2011 г. е избрана за представител на България в категория “Ембриолог” към Комитета на националните представители на ESHRE с четиригодишен мандат. От април 2011 г. е един от четиримата представители от цяла Европа в Специалната група по интереси „Репродуктивна генетика” към Изпълнителния комитет на ESHRE.
- Може ли ембрионът действително да се възприема като пациент?
И да, и не. В предимплантационното си развитие голяма част от ембрионите не се развиват правилно (както генетично, така и морфологично) и нямат потенциал за имплантация и бременност. Следователно, тъй като не са бъдещи фетуси (зародиши) или деца, няма как да бъдат третирани като пациенти. От друга страна част от тях, които достигат до плоден сак, а после и до бебе, биват подлагани на различни процеси на морфологична и/или генетична оценка. В този смисъл те могат да бъдат смятани за пациенти, както в етапите преди, така и в тези след настъпването на имплантация. Лично аз като ембриолог съм пристрастна и за мен яйцеклетките, сперматозоидите и получените от тях ембриони са изключително важни за осъществяването на една успешна бременност.
- Какво е влиянието на храненето, факторите на околната среда и приложението на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) върху поколението?
Изключително голямо е влиянието на храненето и околната среда. Те всъщност определят доколко приложението на АРТ ще бъде успешно и ще има значение за създаденото поколение. Оказва се например, че майка, забременяла, износила и родила децата си по време на Втората световна война, през която е изпитвала глад и се е хранела нездравословно, е предала на потомството си от своя организъм чрез кърмата много нездравословен вътреутробен и послеродов начин на хранене. Впоследствие това оказва негативен ефект върху теглото, продължителността на живот и раковите предразположения на цели три поредни поколения. Т.е. близо 100 години назад в историята могат да се търсят причините за дадено заболяване, затлъстяване или друг проблем, който възниква в наши дни с хората в репродуктивна възраст или тяхното потомство.
- Разкажете ни повече за хипотезата на проф. Баркър – какво представлява тя?
Хипотезата е много интересна, но и малко тревожна – в най-общ план може да се представи с думите, „каквото посеем, това и ще пожънем...”
Оказва се, че има много фактори, които влияят върху успешното зачеване, но ние не можем да ги променим - начинът на живот на родителите или дедите ни, радиацията, замърсяването, стресът и др. Можем да променим обаче това, което зависи от самите нас като двойка, която ще се бори, за да има дете.
Какво имам предвид? Вербуването на фоликулите, т.е. тези, които евентуално ще станат доминантни и ще дадат годни за оплождане яйцеклетки, отнема повече от 125 дни преди дадена стимулация, около 3 - 4 месеца преди това. Аналогично и сперматогенезата (образуването на сперматозоиди) е с продължителност около 3 месеца. Това, което е нужно, е да убедим самите себе си, че не трябва да се пуши, да се пие алкохол или да се взимат различни лекарствени продукти, които биха повлияли негативно върху процесите на ово- и сперматогенезата. Необходимо е също така да се спазва режим при храненето, задължително при нисък или висок индекс на телесното маса, да се поема витаминозна храна и т.н.
Това отговорно поведение трябва да започне много преди стартирането на дадена процедура по инсеминация, ин витро оплождане или друг вид асистирана репродуктивна технология. Например при наднормено тегло, трябва да се опитаме да постигнем желаните нормални или близки до тях килограми и те трябва да се поддържат такива още 4 месеца преди започването на стимулация или процедура по АРТ. Ако процедурата е успешна и бременност е настъпила, диетата касае и последващото вътреутробно развитие, раждане, кърмене и дори и по-късните етапи на развитие на детето.
- Какво от европейския опит бихте приложили на практика във вашата работа?
От изследванията на учените се оказва, че в даден момент, на един междинен етап между овогенезата/сперматогенезата и настъпването на бременност, това, с което работим в лабораториите, е резултат не само на една стимулация или на получените в ин витро условия гамети и ембриони, а на начина на живот на съответните жена и мъж. Ако двойката е водила здравословен начин на живот за дълъг период от време, шансовете им за успех са много по-големи.
Считам, че специалисти по репродуктивна медицина от различни сфери – лекари акушер-гинеколози, ембриолози, андролози, психолози и др. - трябва да се обединим и да работим в тази насока, за да има не само повече реализирани бременности и родени деца, но и тези деца да са здрави и да имат щастието да доживеят до дълбока старост.
