д-р Лилия Димитрова, акушер-гинеколог от Специализираната болница по акушерство, гинекология и репродуктивна Медицина “София“

 

 


Първа част на материала
 

Как се осъществява лечението при Синдром на поликистозните яйчници?

Поради липса на ясна причина за заболяването, насоките за лечение на синдрома се определят от това, дали ще се въздейства върху клиничните изяви на хиперандрогенизма, на метаболитния синдром или на стерилитета.

Когато здравният проблем при синдрома на поликистозни яйчници (PCOS) е свързан с невъзможност за забременяване, целта на специалиста по репродуктивна медицина е да повлияе хроничната ановулация. Предизвикването на нормална овулаторна функция води до възстановяване на фертилитета, до коригиране на нарушенията в менструацията и отклоненията в хормоналния статус.

Съвременният подход в лечението на инфертилитета при жени със синдрома на поликистозни яйчници се основава на консенсус, приет в Солун, 2007 г. на експерти на Европейската Асоциация по Човешка Репродукция и Ембриология и на Американската Асоциация по Репродуктивна Медицина.

Затлъстяването се приема като рисков фактор за репродуктивни неуспехи - липса на овулация, спонтанни аборти, късни усложнения на бременността, незадоволителен отговор към приложеното лечение за стерилитета. Затова редукцията на теглото се явява първа стъпка при пациентки с PCOS и затлъстяване, желаещи забременяване.

Препоръчва се промяна в начина на живот чрез физически упражнения и диета, медикаментозно повлияване на теглото или т. нар. бариатрична хирургия. Дори 5 % загуба на теглото може да доведе до спонтанна овулация.

Лечението на синдрома се провежда в три насоки: медикаментозно, оперативно или ин витро процедура.

Медикамент първа линия за индукция на овулацията при ановулаторни пациентки с PCOS e кломифен цитрат. Препоръчва се терапия до 6 овулаторни цикли с максимална доза до 150 mg/дневно за 5 дни. Около 75-80% от жените с PCOS овулират след такава терапия, а процентът забременяване е до 22% за цикъл при овулиращите. При метаболитни нарушения (нарушен глюкозен толеранс и повишен инсулин) допълнително се назначава метформин - препарат за намаляване на инсулиновите нива в кръвта.

Когато терапията с кломифен цитрат е неефективна (не се формират доминантни фоликули) овулацията  се индуцира с т.нар. ароматаза инхибитори.

Трета линия в медикаментозното лечение на пациентки с поликистозни яйчници е приложението на гонадотропини. Цел на индукцията на овулацията при тези жени е възстановяване на фертилитета с бременност и раждане на едно живо дете. Поради съществуващия риск от формиране на множество фоликули, хиперстимулация и многоплодна бременност, специалистът по репродуктивна медицина провежда стимулацията по специфични протоколи с ниски дневни дози гонадотропини, периодичен хормонален контрол и ултразвукови прегледи.

NEWS_MORE_BOX


След назначаване на медикамент за индукция на овулацията препоръчваме таймиране на половия живот или вътрематочна инсеминация. Тъй като вътрематочната инсеминация повишава значително шанса за забременяване в сравнение с контролирания полов живот, се съветва при жени с PCOS индукцията на овулацията да бъде последвана от вътрематочна инсеминация.

Оперативното лечение се осъществява чрез лапароскопскa яйчникова хирургия (LOS). Тя представлява пунктиране (набождане) на двата яйчника. Нарича се овариален дрилинг и може да се извърши чрез електрокоагулация или лазер. Около 50 % от жените, подложени на лапароскопска интервенция, се нуждаят допълнително от индукция на овулацията. Добавят се: кломифен цитрат, ако до 3 месеца след операцията не настъпи спонтанна овулация или гонадотропини, ако до 6 месеца не се установи овулация.

Оперативното лечение води допълнително до регулиране на менструалните нарушения и  нивата на андрогените. Недостатъците на метода се свързват с изчерпване на ефекта по отношение на овулацията и следоперативни сраствания в малкия таз.

Липсата на овулация не е показание за ин витро процедура, но неуспехът от лечението с другите способи: кломифен цитрат, ароматаза инхибитори, гонадотропини или лапароскопска хирургия, насочва към този метод. От друга страна наличието на съпътстваща патология (тубарен фактор, тежка ендометриоза, мъжки фактор) задължително изисква ин витро процедура. Данните сочат, че процентът реализирани клинични бременности при PCOS и не-PCOS жени е подобен (около 35%). Ин витро процедурата с последващ трансфер на един избран ембрион води до изключване на риска от многоплодна бременност.

Индивидуалният подход на специалиста по репродуктивна медицина към всяка пациентка със синдром на поликистозни яйчници помага за изграждане на подходящ план за лечение и поведение с цел реализиране на бременност и раждане на дете.