За мъжкия стерилитет, за методът ин витро матурация и за етиката в мидицината, разговаряме с д-р Явор Владимиров- специалист по акушерство-гинекология и репродуктивна ендокринология.

 

 


Повече за  проблемите със забременяването при жените, можете да видите  тук.

 

 

Д-р Владимиров, продължават ли мъжете да слагат знак на равенство между потентността и репродуктивните възможности?
  

Все повече и по-открито се говори за мъжкия стерилитет и този мит за потентността и репродуктивните възможности отшумява. Обективните данни показват, че мъжкият фактор, като процентно съотношение, е равнопоставен с този при жените.
 


Кои са главните причини за мъжки инфертилитет и как се диагностицират?

 

Сперматогенезата е дълъг процес, който трае приблизително 74 дни и се контролира от сложни взаимодействия между хипоталамуса, хипофизата и тестиса.
 

Много и различни фактори могат да окажат влияние върху мъжкия инфертилитет. Такива са например патологични отклонения в някои жлези с вътрешна секреция като щитовидна, хипофиза, задстомашна или надбъбречна.Хроничните заболявания и инфекциите също понижават активността на сперматозоидите.

 

Някои медикаменти (антибиотици, стероиди), токсини от околната среда (тежки метали или други индустриални агенти), употребата на алкохол, марихуана и тютюнопушенето оказват негативно влияние върху репродуктивните способности.
 

Анатомични особености, неврологични увреждания, наличието на антитела или абнормална морфология на сперматозоидите могат да предотвратят оплождането на яйцеклетката.
 

За да се изясни  причината за инфертилитета  и да се оцени  оплодителната способност на сперматозоидите се прави спермограма.
 

По преценка на лекаря може допълнително да се направи анамнеза и пълен физикален преглед, извършва се хормонална оценка и специфични допълнителни изследвания (биологична преживяемост на сперматозоидите, тест за антиспермални антитела и HZA).
 

Развитието на техниките за асистирана репродукция дава нова възможност на двойките за решаване на проблема със забременяването. В последните 17 години, като основен метод за лечение на безплодието причинено от т. нар. мъжки фактор, се наложи интрацитоплазменото спермално инжектиране (ICSI).



Какво представлява въведеният от Вас метод ин витро матурация и какви са предимствата му, спрямо останалите асистираните репродуктивни техники?

 

Ин витро матурацията е един нов протокол на лечение. При прилагане на съвременните IVF протоколи се използват високи дози гонадотропни хормони за стимулация на яйчниковите структури, в следствие на което се образуват множество фоликули, респективно яйцеклетки и ембриони.
 

Някои жени са чувствителни и не понасят добре стимулацията с екзогенни гонадотропини. При тях се повишава рискът от развитие на овариален хиперстимулационен синдром (OHSS), който е сериозно усложнение, налагащо хоспитализация в около 2-3 % от случаите.
 

Тежките форми на OHSS понякога предизвикват усложнения като белодробен тромбоемболизъм, отпадане на бъбречната функция, респираторен дистрес (ARDS) и в много редки случаи – смърт.
 

От друга страна, все още не са известни евентуални бъдещи странични ефекти върху здравословното състояние на организма и репродуктивната система след приложението на гонадотропини.
 

Безпокойство буди и фактът, че при чести стимулации в неопределено бъдеще има риск от поява на яйчников и ендометриален карцином и особено карцином на млечните жлези. Освен това, не е ясно дали множеството стимулации не биха довели до ранно изчерпване на яйчниковия резерв.
 

Ин витро матурацията  (IVM) се състои в изваждане от пациентката на незрели яйцеклетки, които зреят в лабораторни условия. По този начин се избягва допълнителната хормонална стимулация.
 

Методът има много добра успеваемост при пациентки с поликистозни яйчници (около 25% от жените), при такива, с висок риск от овариален хиперстимулационен синдром или прекарали OHSS.
 

IVM е препоръчителен и при жени с диагноза активен системен Лупус еритематозус или някои форми на карцином на гърдата, при които е противопоказно повишаването на нивата на естрогените в кръвта.

 

Този метод има място за индивидуализация на лечението спрямо индивидуалните физически особености на всеки пациент.
 


За кои пациентки IVM методът не е подходящ?

 

Не може да се каже, че ин витро матурацията е противопоказен метод за определена група пациентки, а по-скоро, че не е най-оптималният избор при жени в напреднала възраст (след 40 г.) и с изконсумиран яйчников резерв. При тях е по-добре да се прави по-мощна хормонална стимулация, отколкото IVM.
 


Д-р Владимиров, къде е границата между възможностите на един лекарски екип да създаде живот и етиката в медицината?

 

Медицинската етика трябва да заеме основно място при всеки лекар. Независимо дали той се занимава с репродуктивна медицина, кардиология или хирургия, моралът е от водещо значение.
 

Когато едно семейство или жена искат дете, ние сме тези, които трябва да преценят дали семейството е в състояние да го отгледа.
 

Раждането е прекрасен акт, но още по-важно е детето да бъде отгледано в оптимални условия и да получи необходимите грижи, за да стане пълноценна личност. Ако детето се развива и израства в нездрава семейна среда, това е предпоставка за неправилна посока на личностно формиране, със съпътстващите я негативи, както за детето, така и за родителите и за цялото общество.