Д-р Явор Владимиров завършва медицина през 1990 г. в Медицински университет, София, а през 1997 г. придобива специалност по акушерство и гинекология. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Диагностични тестове за оценка на яйчниковия резерв при жени с безплодие" и придобива научно-образователна степен „Доктор".
Има над 20 годишен опит в областта на асистираните репродуктивни технологии. Пръв въвежда в България метода на инвитро матурацията.
Д-р Владимиров е един от най-търсените български специалисти по репродуктивна медицина, признат авторитет в областта на оценката и прогнозата яйчниковия резерв. Стотици са щастливите семейства, намерили най-краткия път до своята мечта с неговата професионална помощ.
Понастоящем е Медицински директор на СБАЛАГРМ „София"
- Каква е истината за репродуктивното здраве на българина в наши дни, д-р Владимиров? Наистина ли са толкова много хората с репродуктивни проблеми? Кои са основните пречки за сдобиването на свое дете?
Конфликтът на човешката цивилизация с природата има дълга история и той непрестанно се задълбочава. Потърпевши в сблъсъка са и двете страни, но победител няма как да сме ние, хората. Един от красноречивите и тъжни примери за изхода от неравната битка е неспособността на все повече хора да се сдобият с така мечтаната рожба. Безплодието нараства главно в развитите държави и по данни на европейската пациентска организация Fertility Europe една от всеки 6 двойки в Европа среща трудности при зачеването на дете. България не прави изключение от неприятната статистика. Обяснението за тази негативна тенденция вероятно се крие в замърсяване на околната среда, химизацията на храните и, разбира се, стреса. От инфертилитет страдат поравно жените и мъжете. И тъй като единственият начин цивилизацията да противодейства в случая е изобретяването на научни методи и практики, които да преборят безплодието, не е чудно, че репродуктивната медицина се развива с бързи темпове, особено в последните две десетилетия.
- Какви най-често са причините за стерилитета отстрана на българката?
На т.н. „женски фактор“ се дължат около 40% от случаите на безплодие при двойката. Най-често виновни са заболявания или аномалии на фалопиевите тръби - те са причина в 30% от случаите, защото не позволяват на сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката или ембриона да достигне до лигавицата на матката. Ендометриозата - заболяването, при което лигавицата се разраства извън маточната кухина - причинява безплодие при 5% от жените. Хормоналният стерилитет има също значителен дял - около 15% от жените са с нарушен хормонален баланс или невъзможност на яйчника да отдели зряла и годна за оплождане яйцеклетка.
Друга причина е, че при около 10% от европейките менопаузата настъпва по-рано или менструалният цикъл спира преди да навършат 45 години. За "дълголетието" на яйчниците, най-силно влияние имат гените. Ако майката и бабата са влезли рано в менопауза, при 60% от случаите, това се случва и с техните потомки. При тези жени, изчерпването на яйчниковите структури започва още преди 35-годишна възраст. Първите промени са много дискретни, хормоналният баланс е нормален, но желаната бременност не се получава. Това ранно изчерпване на яйчниковия резерв е много коварно, защото е неочаквано за жената, която предполага, че има още дълги години „запас от фертилност“ пред себе си и внезапно бива шокирана от вестта, че се нуждае от донорска яйцеклетка, за да се сдобие с дете.
Много често съвременната жена отлага раждането на деца за по-късно. Естествен стремеж на хората е да се развиват, да се стремят към постижения от професионален характер. Не бих противопоставял майчинската функция на жената спрямо останалите й функции в живота. Раждането на дете не е и не бива да бъде пречка за развитието и израстването в професията и кариерата. Учудващо, но много често жените не знаят, че след 35-годишна възраст плодовитостта им започва рязко да намалява, а след 40 години зачеването е по-скоро случайност, отколкото норма. За съжаление, медиите до голяма степен допринасят за разпространяването на мита за „безкрайната фертилност“, като дават примери с късните бременности на известни личности от шоу-бизнеса – но не споменават, че това са предимно бременности, постигнати с донорски яйцеклетки от млади жени. Истината е, че жената трябва да планира своевременно раждането на своите деца и да не го отлага прекалено дълго.
- Какви мерки би трябвало да предприеме жената и какво все пак е важно да има предвид, ако държи един ден да стане майка, от Ваша гледна точка, на специалиста по репродуктивно здраве?
Добре е всяка жена, особено след 35 г., да си направи профилактично преглед и оценка на резерва на яйчниците. С помощта на съвременните методи за изследване, репродуктивната способност може да се прогнозира до 10 години напред. Оценката на яйчниковият резерв е съвременният метод за профилактика на безплодието и голяма стъпка в семейното планиране, това е бъдещето. Прогнозата на репродуктивния капацитет на жената се прави чрез група от специфични ултразвукови, хормонални и генетични изследвания.
- До каква степен безплодието в българското семейство се дължи на мъжа? Нараства ли броят на мъжете с репродуктивни проблеми и на какво те най-често се дължат?
Мъжкият фактор е отговорен за около 40% от случаите на стерилитет в двойката – въпреки, че все още много български мъже не са наясно с това. Нарастването на броя на мъжете с инфертилитет следва общата тенденция на нарастване на двойките с репродуктивни проблеми. Един факт е показателен: броят на сперматозоидите в 1 мл семенна течност е намалял наполовина в мъжката популация от развитите страни по света през последните 30-40 години. Според мащабно проучване на френски автори върху 26 000 мъже за период от 17 години, това количество спада средно с 1,9% всяка година. Проблемът е, че човекът вече има по-различно място в природата и това води до промени в репродуктивната му система. Лесният начин на живот с по-малко физическо и по-голямо психическо натоварване води до намаляване функцията на репродуктивната система при мъжа. Химизацията на околната среда е другият проблем, също и замърсяването.Това не значи, че ще изчезнем, защото репродуктивната медицина е напреднала изключително много при преодоляването на случаите на мъжки стерилитет. Процедурата ISCI е решението за тези мъже.
- Има ли промяна в поведението на хората със стерилитет? По-информирани ли са, кога и как търсят помощ, каква е нагласата към използването на асистирани репродуктивни технологии в помощ за зачеването на дете?
Аз съм много радостен, че лекари и пациенти успяхме да популяризираме проблема „стерилитет“ в обществото, да се заговори за него. Това доведе до множество ползи в различни посоки. Извоюва се финансиране на лечението чрез инвитро оплождане, законодателната рамка в областта на асистираните репродуктивни технологии се актуализира спрямо европейските директиви, информираността на пациентите и на обществото като цяло се повиши неимоверно през последните няколко години, хората престанаха да се страхуват от инвитро оплождането, а медиите престанаха да го демонизират. Ключово значение за това имаше и дейността на неправителствените организации. Според мен, за степента на зрелост на едно обществото може да се съди по отношението и грижите към неродените деца. В този смисъл, може да се каже, че обществото ни порасна много по отношение на репродуктивното си здраве. Но има да извървим още много път…
