Под термина безплодие (инфертилитет) се има предвид невъзможност за осъществяване на бременност в семейството в рамките на около 1 година редовно воден полов живот. За съжаление, днес все повече двойки имат неуспешни опити за забременяване и при тях се налага да се използват методите за асистирана репродукция. Данните сочат, че при 12-28% от двойките не могат да имат дете.
Дълги години като основен „виновник” за инфертилитета в семейството е определяна жената. Всъщност честотата на инфертилитета сред мъжете и жените е почти еднаква, с лек превес в полза на жените – съответно около 30% за мъжете и около 45% за жените. В останалите 25% нарушенията са налице едновременно и при двата партньора.
Пет важни условия от страна на мъжа за настъпване на оплождане
За да се осъществи оплождане на яйцеклетката е необходимо първо да има нормално протекла сперматогенеза, т.е. формиране на зрели и годни за оплождане сперматозоиди.
След образуването им, те трябва да продължават своя период на съзряване и придвижване по интактните полови канали.
Необходимо е образуване на крайния резултат - семенната течност (еякулат), която освен сперматозоиди, съдържа и семенна плазма, секретирана от допълнителните полови органи (простата, семенни мехурчета), и е източник на важни хранителни вещества за сперматозоидите.
Най-важното условие за настъпване на оплождане е мъжът да депонира еякулата пред шийката на матката около времето на овулация!
Сперматозоидите трябва да могат да минат през цервикалния канал (шийката на матката) и да достигнат до маточните тръби, където обичайно се случва оплождането. Това условие би могло да не се изпълни при анатомични пречки в женския репродуктивен тракт или нарушения в подвижността или оплодителната способност на сперматозоидите.
Какви са възможните причини за безплодие при мъжа?
Засягането на което и да е звено от тази верига от физиологични процеси би довело до безплодие от страна на мъжа.
Ендокринните причини за инфертилитет при мъжа са свеждат до около 4 % и те включват заболявания засягащи хипоталамуса, хипофизата, тестисите, надбъбречните жлези или щитовидната жлеза.
Хипогонадизмът във всичките му форми, с малки изключения, води до нарушаване на сперматогенезата и съответно инфертилитет. За разлика обаче от първичния хипогонадизъм (първично засягане на тестисите), при вторичните форми (първопричината е в хипоталамуса или хипофизата) медикаментозно индуциране на сперматогенезата би могло да се осъществи.
В 15% се откриват отклонения в половите хромозоми, крипторхизъм (несмъкнат в тестикуларната торбичка тестис, възможно е процесът да е двустранен), засягане на семенните каналчета и други форми на първично засягане на тестисите.
Едно уточнение: семенните каналчета заемат половината от обема на тестисите и в тях се осъществява сперматогенезата.
NEWS_MORE_BOX
Безплодието може да се дължи на вродено или придобито увреждане на епидидимите и/или на дуктусите в близо 6% от случаите. В епидидимите сперматозоидите престояват между 12-14 дни и там претърпяват морфологични и функционални промени, важни за тяхното узряване. През дуктусите преминават зрелите вече сперматозоиди и се смесват със секретите на семенните мехурчета, простатата и булбоуретралните жлези.
Не е за подценяване също техниката на осъществяване на сношение, както и наличието на еректилна дисфункция, анатомично аномалии, като хипоспадия или еписпадия – те могат да бъдат причина за инфертилитет в около 4-5% от случаите.
В 6-10% оплодителната способност се нарушава от автоимунни процеси, които водят до аглутинация (слепване) и обездвижване на сперматозоидите.
В близо 35% от случаите не се открива причина. Това е т.нар. идиопатично безплодие. В 25-40% от групата на индиопатичния инфертилитет се установява варикоцеле. Все още не е известно влиянието на варикоцелето върху оплодителната способност, защото в 8-20% от здравите мъже, без данни за инфертилитет, също е било установено варикоцеле.
