В предходните две статии от поредицата, разглеждаща безплодието при мъжа, представихме основните причини, отнасящи се до т.нар. мъжки фактор при проблемно забременяване, както и възможностите за диагностицирането на мъжкия стерилитет. Ще завършим поредицата с представяне на различните диагнози, които могат да се поставят на база на резултатите от спермалните анализи (спермограма).

Спермограмата дава най-важната информация за фертилитета на мъжа. Необходимо е да се знае, че дори без да е наличен репродуктивен проблем, изследването на различни параметри на еякулата (обикновена спермограма, микробиология на еякулат) е важно и има пряка връзка с нормалното функциониране и/ или диагностициране на различни здравословни проблеми на мъжката репродуктивна система.

Спермограмата представлява пълен анализ на семенната течност (сперма), даващи възможност да се оценят способностите й за оплождане. Тя трябва да се извършва в специализирани лаборатории, обикновено в клиники по асистирана репродукция, при спазване на определени изисквания за период на полово въздържание, отказ от прием на алкохол, неприемане на антибиотици преди изследването и т.н.
 

Какви са нормалните параметри на спермограмата:

Нормална спермограма с диагноза Нормозооспермия поред Световната здравна организация (СЗО) трябва да отговаря на следните на следните показатели:



1. обем на еякулата – между 2 мл. и 6 мл
2. рН-7,2-7,8
3. Вискозитет - до 20 мин.
4. Брой на сперматозоидите в 1 мл. - над 20 млн.
5. Общ брой сперматозоидите - над 56 млн.
6. Подвижност (мотилитет) за 60 минути:


- над 25% бързо линеарно подвижни;
- над 65% прогресивно подвижни;
- под 15% неподвижни;


7. Морфология - над 30% от сперматозоидите с нормална морфология;
 

На база на посочените по-горе нормални параметри могат да се наблюдават различни нарушения в сперматогенезата и отклонения в качеството на сперматозоидите, като най-честите са следните:
 

I. По отношение на обема на семенната течност диагнозите могат да бъдат:


1. Хиповолемия - количеството на еякулата е по-малко от 2 мл


При намелен обем на спермалната течност или липса на отделяне на такава, причините могат да са:


- анеякулация (липса на еякулация) – в този случай се наблюдава и липса на сперматозоиди в в контролната урина;
- ретроградна еякулация - пациентът има оргазъм по време на еякулация, но няма еякулат. В този случай в контролната урина се намират сперматозоиди. Спермалните лаборатории във водещите репродуктивни клиники имат разработени алгоритми за изолиране на сперматозоиди при пациенти с ретроградна еякулация.



2. Хиперволемия - количеството на еякулата е по-голямо от 6 мл


II. По отношение на броя на сперматозоидите в семенната течност диагнозите могат да бъдат:

1. Азооспермия – отсъствието на сперматозоиди в две поредни спермограми потвърждава диагнозата азооспермия. При тази диагноза се наблюдава липса на сперматозоиди в еякулата, но има наличие на предшестващите ги форми — клетки на сперматогенезата наред с продуктите на секреция на простатната жлеза и семенни мехурчета. Тази диагноза следва да се разграничава от аспермията. При азооспермията се подтиска сперматогенезата (деление или съзряването на сперматозоидите) на различни стадии. Към това могат да се отнесат нарушения, токсически въздействия (алкохол, вредни химически вещества, някои лекарствени препарати и др.), различни заболявания на организма. До азооспермия могат да доведат и различни видове нарушения на проходимостта на семенните канали в резултат на възпалителни заболявания на половите органи.

Диагнозата азооспермия се приема като една от причините на безплодие при мъжете, която е нужно да се изследва допълнително. Има 2 вида азооспермия:


- екскреторна азооспермия - при пациенти с нормални тестиси и нормален баланс, когато се касае за препятствия по гениталните пътища.
- секреторна азооспермия - тя на свой ред също се дели на два подвида:


- първата форма на секреторната азооспермия е свързана с различни видове вродени и придобити заболявания, засягащи хипофизната жлеза и хипоталамуса, намиращи се в човешкия мозък. Тези заболявания от своя страна водят до разстройства в нивата на хормоните, отделени от тези центрове, които имат пряко влияние върху тестиса и по-точно участват в процесите на спермообразуването и производството на тестостерон.
- втората форма на секреторната азооспермия включва вродени и придобити заболявания, засягащи мъжката полова система.


Прогнозата за възстановяване при всички описани видове азооспермия е различна и строго индивидуална спрямо конкретния случай.

2. Олигозооспермия – при тази диагноза броят на сперматозоидите е под 20 милиона на мл. или под 40 милиона от целия обем на дадения еякулат. Причините за олигозооспермия се дължат на различни видове заболявания, изискващи различен терапевтичен подход и лечение. Прогнозите за всеки отделен случай са различни.

3. Хиперзооспермия - повишен брой на сперматозоидите в еякулат;


III. По отношение на подвижност на сперматозоидите могат да се наблюдават нарушения в тяхната структура, променящи тяхното движение и водещи до слаба или пълна липса на подвижност. При тези случаи диагнозата е астенозооспермия. Тя се поставя при намаление на количеството на подвижните форми, а също и на скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. Количеството на слабоподвижните или неподвижни форми при тази диагноза превишава 30%. Причините за астенозооспермията не са изяснени окончателно, но се предполага ролята на изменение на химическия състав на плазмата в спермата, на снижения състав на въглеводороди или други енергетически вещества, а също и на намаление или изчезване на отрицателния електрически заряд на сперматозоидите, на наличие на различни микроорганизми в спермата, особено на микоплазмена инфекция. Причините могат да бъдат и различни нарушения на сперматогенезата, в резултат, на което се образува не само по-малко количество сперматозоиди (олигозооспермия), но и на сперматозоиди с патологични форми, неспособни на пълноценно движение. Астенозооспермията може да доведе до стерилитет у мъжа, поради което е необходима консултация с уролог-андролог.

NEWS_MORE_BOX



IV. По отношение на аномалии в морфология на сперматозоидите, нарушенията засягат

- главата на сперматозоидите;
- опашката на сперматозоидите;
- главата и опашката на сперматозоидите.


Тези, които засягат опашката на сперматозоидите, имат пряко отношение към подвижността (мотилитета) на сперматозоидите, а от там могат да повлияят и върху оплодителните възможности на спермата. Когато по-малко от 30% сперматозоиди са нормална морфология се поставя диагноза тератозооспермия.
 

V. Други аномалии в сперматогенезата:


1. Аспермия - липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. При това по време на половия акт се запазва отделяне на течност, състояща се от секрета на простатната жлеза, семенните мехурчета и усещане за оргазъм, което отличава аспермията от асперматизма. Причини за аспермия са отсъствие или недоразвити семеизнасящи канали или тяхното запушване в резултат на възпалителен процес или травма на половите органи (обтурационна аспермия), а също и неспособност на тестисите да произведат сперматозоиди (тестикулярна аспермия). Тестикуларната аспермия представлява признак на секреторно бесплодие. Аспермия, причинена от запушване на семенните канали, е причина за екскреторно безплодие.

2. Некроспермия - наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в еякулата. Некроспермията бива обратима (лъжлива), когато е възможно оживление на сперматозоидите, и необратима (истинска). Последната се среща много рядко, причините са неизяснени и не се поддава на лечение. Различват се също частична некроспермия, при която живите сперматозоиди са по-малко от 20%. Некроспермията заради неподвижността на сперматозоидите често се бърка с акиноспермия. Некроспермията понякога се обяснява с въздействието на багрилото на сперматозоида или случайно попадане на химически вещества в пробата при нейното изследване. За да се избегнат артефактите, трябва да се отбере повторна проба. В случаите на истинска некроспермия следва да се препоръча изкуствено оплождане с материал от донор или осиновяване. Лъжливата или частична некроспермия, причини за която биха могли да бъдат астеноспермия, акинезия и други фактор, се поддава на медикаментозно лечение.

3. Пиосмермия – гной в еякулата, може да бъде причинена от различни инфекции. Диагнозата налага консултация с уролог-андролог.

4. Асперматизъм – пълно отсъствие на еякулат при съхранено семеобразуване и липса на други дисфункции по отношение на либидо и сексуална възбуда.

Описаните по-горе диагнози могат да се изразят поотделно и в комбинация. Трябва да се има предвид, че поставянето на дадена диагноза, базирана на спермалния анализ, изисква провеждането на поне няколко спермограми, поради факта, че качеството на мъжката спермо често варира и може да бъде повлияно от различни вътрешни и външни фактори. Въпреки това много често и най-малките отклонения в спермограмата могат да доведат до траен мъжки инфертилитет и нарушена оплодителна функция при мъжете. Поради тази причина е препоръчително при диагностициране на нарушения в сперматогенезата и качеството на семенната течност да се потърси консултация с андролог-уролог, специализиран в репродуктивната медицина. Съвременните методи за лечение на мъжкия стерилитет чрез приложение на модерните асистирани репродуктивни технологии (ICSI, IMSI) и възможностите за екстракция на сперматозоиди от епидидима и тестисите (PESA, TESE) дават шанс за успешно зачеване при двойки, страдащи от проблемно забременяване в резултат т.нар. мъжки фактор.