Тази година сдружение „Зачатие“ – организацията на българите с репродуктивни проблеми – отбелязва 30-тия юбилей на инвитро медицината в България. Сдружението представя видните български учени и лекари, положили основите на тази високохуманна научна област у нас...

 

От 13 години сдружение "Зачатие" провежда Деня на репродуктивното здраве, посветен на различни теми по въпросите на репродуктивното здраве и зачеването. Доброволците срещат на едно място водещи специалисти по редпродуктивна медицина и хора, мечтаещи за дете.


 

Тази година Денят на репродуктивното здраве е посветен на доайените в инвитрото в България. Събитието ще се проведе на 9 юни в Плевен.

 

"Бащите на българското инвитро": Проф. д-р Атанас Щерев

Проф. д-р Атанас Щерев е завършил Медицинския университет в София през 1969 г. Има специалност по акушерство и гинекология и квалификация по репродуктивна медицина и асистирана репродукция. Специализирал е в клиники в Москва, Виена, Мюнстер, Сан Диего. Член е на ESHRE и ASRM. Има над 70 публикации в български и чуждестранни издания по темата на репродуктивната медицина, акушерството и гинекологията. Бил е народен представител в 36-тото, 39-тото и 40-тото Народно събрание. Негова е заслугата за използване на ултразвук в гинекологията. Пионер във внедряването на лечението чрез ин витро оплождане в България. През 1988 г. съвместно с биолога проф. д-р Илия Ватев довеждат до раждането на първото бебе, заченато по метода ин витро у нас. През 2003 г. открива специализираната АГ болница "Д-р Щерев" в София. Носител на Орден „Стара планина" - I степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология.

 

 - Проф. Щерев, откога датира Вашият интерес към репродуктивната медицина и на какво се дължи той?

 

Работя в областта на репродуктивната медицина от 1975 г., когато постъпих като асистент на основателя на акушеро-гинекологичната ендокринология в България - проф. Докумов. През 1978 г. се роди първото инвитро бебе във Великобритания. Постепенно интересът към метода нарасна много и се появиха все повече публикации за инвитро технологията, които сериозно предизвикаха интереса ми. През 1982 г. аз вече четях лекции по инвитро оплождане към Института по ендокринология, геронтология и гериатрия. За мен в началото това беше по-скоро теоретично занимание, като моя главна цел беше хормоналната дейност на яйчниците при определени заболявания. Тогава извършвахме клиновидни резекции на яйчниците, като исках да направим пункция на яйчникови структури и да изследваме определен тип хормони едновременно в кръвта на пациентите и във фоликуларната течност.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Един ден д-р Е. Матеева ми каза, че в Медицинска академия от две години работи комисия за въвеждане на инвитро оплождане. По нейните думи те се опитвали да  изваждат яйцеклетките с лапароскопия и за изминалия период нямали резултат, а аз без проблеми с пункция бях аспирирал яйцеклетки. Тя предложи да ме свърже с д-р Ватев и ме запозна с него. По време на първите ни срещи той каза, че отдавна е обяснявал на останалите специалисти, работещи по проекта, че изваждането на яйцеклетки трябва да става с пункция под ултразвуков контрол, а не с лапароскопия. След тези срещи аз се опитах да обясня на тогавашния ръководител на Института проф. Мирков, че трябва да изваждаме яйцеклетки под ултразвуков контрол. Неговите думи бяха следните: „Тези хора не могат да видят къде е главата на бебе, а ти искаш с ултразвук да изваждаш нещо толкова малко като яйцеклетки!“ Махнах с ръка, явно не можеше да се говори с него по този въпрос. Започнахме успоредно с процедурите в Майчин дом да изваждаме яйцеклетки при нас в Института по ендокринология, след което ги пренасяхме при д-р Ватев и така за три месеца съвместна работа се получиха три успешни бременности. В последствие се разрази конфликт между мен и д-р Ватев, който нямам намерение да коментирам. И така аз продължих самостоятелно с много трудности развитието и разпространението на тази методика в България. 

 

 - Защо избрахте тази област от медицинската наука?

 

Честно казано аз не съм я избирал, а стана така, че разни обстоятелства ме насочиха да се занимавам с репродуктивна ендокринология и репродуктивна медицина, а после и с приложение на модерните асистирани технологии за лечение на стерилитет. 

 

 - Кой е пациентът, когото няма да забравите?

 

Това са пациентите, на които съм безсилен да помогна. Инвитро лечението не е панацея и въпреки големите усилия, персоналния подход и новите възможности на репродуктивната медицина, ембриологията и генетиката, остава един процент от нашите пациенти, за които не можем да направим нищо повече. Радвам се обаче, че последните 30 години напреднахме изключително много и редица случаи, които бяха считани за безнадеждни в миналото, днес имат шанс за успех. 

 

 - Кое от постиженията на световната медицина искате да видите реализирано и у нас?

 

Ще отговоря по-стратегически. Това, което бих искал да видя у нас е управлението на здравеопазването по един модерен образец.
Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и политическа подкрепа?
Най-напред да кажа, че никога не съществува неограничен финансов ресурс, а човек трябва винаги да се съобразява с финансовите параметри, с които разполага. Що се отнася до политическата подкрепа, то тя е изключително нужна, за да се предприемат важни стъпки за реформа. Те ще са болезнени в началото, но ще донесат добри резултати за българските пациенти в дългосрочен план. В репродуктивната медицина такива стъпки биха били спазване на правилата за добра медицинска практика на EHSRE и спазването на европейската харта за правата на пациентите. Това е днес модерната медицина, да поставим пациента в центъра на вниманието на цялата система.