Да казваш „не“ никога не е лесно, особено когато става въпрос за нещо, което би ни поставило в лоша светлина в очите на нашия събеседник. Поставянето на ясни граници е още по-трудно, когато срещу нас стои любим човек или някой намиращ се по-високо в йерархията на професията. Често смятаме, че събеседниците ни уважават поставените граници, тъй като сме отгледани с някои разбирания, приети в семействата или ежедневната ни среда. Това обаче невинаги е така.


Границите определят взаимоотношенията ни с хората. Това са ориентири, които поставяме в отношенията си, за да се чувстваме добре в контакт с други хора и утановяваме определено държание, което не вреди на личното ни пространство.


Когато човекът отсреща няма установени граници, също можем да се почувстваме сякаш прекрачва нашите собствени. Начинът, по които се чувстваме при контакт с хората ни показва, кой уважава личното ни пространство. А за да се чувстваме добре в средата си, трябва да усещаме уважение от заобикалящите ни хора.



Чувства като обърканост, стрес, умора, непрязъм и др. може да са символ на нарушени граници. За да не се стига до тях при взаимоотношенията с хора, трябва да знаем как да изграждаме емоционално здравословни, психологически и дори физически граници, за да се чувстваме спокойни и уважавани.


Първата стъпка е познанието на правата ни в дадени взаимоотношения. Кое е подходящо държание, кои въпроси са уместни, кога е окей да настояваме? Това и много други са неща, с които трябва да се съобразяваме както ние, така и събеседникът ни.


Не трябва да се срамуваме или да изпитваме вина при употребата на думата „НЕ“. Когато не я употребяваме, сами позволяваме на хората да прескачат границите ни и да упражняват влияние върху личното ни пространство. 


Важно е да се придържаме към правото си на отказ в дадени отношения, за да не бъдат те изморителни и вредни.

 
Важното е човек да осъзнае, че без ясни граници, няма как хората да оправдаят очакванията във взаимоотношенията, а постигането на такива не е толкова трудно. Според някои психолози, процесът започва с правилна настройка на перспективата на човек. Ценим себе си повече, когато сме в спокойна среда с креативна енергия, която не нарушава личното ни пространство, а когато ценим себе си – другите също ни ценят повече.