Многократно е говорено за вредата върху здравето и живота на човек от прекомерната употреба на алкохол. Обаче сякаш рядко се обръща внимание на мотивите, които довеждат човек до употребата на алкохол, което понякога може да прерасне и в зависимост. 


Обикновено употребата на алкохол е свързана с опит за увеличаване на позитивните чувства и намаляване на отрицателните емоции и преживявания, както и опит за редуциране на стреса. Всички други фактори, било то свързани с личностни особености, социална среда или генетични фактори оформят модела на употреба на алкохол според този. 


Употребата на алкохол може да бъде разделена в три категории – лека, умерена и тежка. Алкохолизмът е най-тежката форма на злоупотреба с алкохолни напитки. Алкохолизмът е свързан с неспособността на лицето да управлява навиците си на пиене. Всяка от тези форми обаче може да има негативни последици върху индивида. Прекомерната употреба на алкохол може да има негативно влияние върху психическото, физическото и емоционалното здраве на човека.



Не е изненада, че една от най-честите причини за употреба на алкохол е свързана с желанието за бягство от проблемите. Сред употребяващите битува схващането, че ще забравят. Ще се разсеят и ще се отпуснат. Може и да е така, но ефектът не е дълготраен. Да посрещаме и решаваме проблемите, вместо да ги изтласкваме с алкохол е една друга тема. Човек може да се почувства добре спрямо своите проблеми след употребата на алкохол, но това е нож с две остриета, тъй като това може да доведе до продължаване на пиенето с цел да се поддържа този ефект. 


Хората понякога пият за забавление. Алкохолът отпуска, падат задръжките. Употребата на алкохол много често има социален аспект. Много социални събития включват употреба на алкохол. На различни събития често се забелязват хора, които пият или просто държат чаша в ръка, само с идеята да се впишат. В такива случаи обикновено говорим за лека и умерена употреба. Въпреки това съществува немалък риск това да се превърне в повтаряща се тенденция и потенциална зависимост.


Какво означава умерено пиене? Според европейските стандарти умереното пиене се определя като едно питие на ден за жена и питие и половина за мъж на ден.


Употребата на алкохол е дълбоко вкоренено в българската култура. Пием от радост, пием, за да празнуваме, пием при загуба, пием при скръб...


Прекомерната употреба на спиртни напитки невинаги е в релевантност с алкохолизма, но значително увеличава риска от злоупотреба. Крачката от пиянство към алкохолизъм не е много голяма. Не е задължително човек да е стигнал крайна фаза на алкохолизъм, за да кажем, че той има проблем с пиенето. Двете състояния обаче са твърде близки. Разликата е, че при алкохолизма вече е развита зависимост на психологическо и физическо ниво.


Употребата, злоупотребата и зависимостта към алкохол могат да започнат и да се развият във всяка възраст. Много проучвания сочат юношеството като най-рисков период за започване на употреба на алкохолни напитки, както и на злоупотреби. Много тийнейджъри имат затруднения да контролират консумацията си на алкохол. В тази възраст социалният аспект е с много голяма тежест, което поставя юношите в най-рисковата група за злоупоттреба с алкохол и други психоактивни вещества.