„Български“ манталитет ли е тенденцията да критикуваме другите и да акцентираме върху негативното? Типично българска черта ли това? Има ли негативни последици прекомерната критичност, за кого и как да се справим с това? Каква е реалната причина да сме толкова критични към другите?


В психологията критикуването се свързва със защитните механизми, което означава, че хората критикуват другите поради възприемана лична слабост, съзнателно или не. Осъдителната критика към другите, особено когато е безполезна и с негативен контекст, обикновено е примитивен опит да се засили собственото его. Прекомерната критика обаче засилва и собствената несигурност и затвърждава негативната представа за заобикалящия свят. Сякаш критикуващият не е в състояние да види и красивото наоколо. Критичността към другите неизменно поставя акцен върху негативите, вместо върху позитивите. Негативният възглед за другите ни изпраща към негативния възглед към собствения Аз.


Прекомерно критичните хора сякаш живеят с илюзията, че всички следва да са по техния модел и стандарт на живот. Сякаш техните избори са най-правилните. Притежаването на тази черта от характера неимоверно стеснява мирогледа, пречи ни да виждаме нещата и от друг ъгъл, да влезем в обувките на другия и да разберем и неговата гледна точка. Прекалената критичност отнема от чувството на емпатия. Много по-лесно е да се реагира с критика към другите вместо да се види собственото отражение и собствените недостатъци. Критичността е отрицание. По-лесно е да се отречем от нещо, вместо да се изправим срещу него. Критичността към другите помага да се чувствате властни и доминиращи, като се фокусирате върху слабостите или недостатъците на другите.



Проявата на прекомерна критичност към другите е индикация за липса на емоционална зрялост. Именно и това се явява бариера за обективен поглед над ситуацията. А това води и до редица други проблемни области в житейски план.


Прекалено критичните хора вероятно са израснали в подобна среда и не владеят друг начин на реакция. Ако в детството егото често е потъпквано, чрез критичността човек заема отбранителна позиция, за да съхрани и изтъкне своето достойнство. За тях всяко противоречие се възприема като атака, а всъщност те копнеят за приемане, любов и съпричастност.


Прекомерната критичност като черта от характера може да се окаже голяма пречка за хармоничността на взаимоотношенията. Критичността към другите поставя бариери и не позволява прекалено сближаване. Така човек се чувства по-малко уязвим. Повечето хора искат да изпитат положителни чувства и любовна връзка с партньора си, а това е много трудно да се постигне в рамките на постоянна критика във връзката.


Що се касае за взаимоотношенията, критичността много често е породена от чувството за ревност. Много често мъже и жени критикуват външния вид, професията, интелектуалните качества и какво ли не у други хора, които всъщност възприемат за конкуренция. Жена ще критикува облеклото на колежката на съпруга ѝ, мъжът ще критикува автомобила на колегата на жена му, и още безброй примери могат да бъдат дадени. Това отново е проява на несигурност в собствените качества. Подобно поведение в един момент превръща взаимоотношенията в токсични и съответно може да доведе до разпад на връзката. Твърде критичното отношение към партньора отново акцентира върху недостатъците, което отнема радостта от това двамата да са заедно. Постоянната критика не е градивна, нито окуражаваща или вдъхновяваща. Изразява се в подценяване, обвиняване, поправяне, осъждане на партньора за неговите действия и мисли. И в един момент това започва да се възприема от отсрещната страна като едно непрестанно заяждане.

 

Поведението на постоянно критикуващият е враждебно, а това е доста изтощително за отсрещната страна. Понякога една критична забележка или тон може да изглежда достатъчно невинен, но когато погледнем кумулативния ефект от критиката, виждаме колко вреден и разрушителен може да бъде той. Критиката не предлага градивна обратна връзка или полезна информация за подобрение или растеж. Това не демонстрира добра воля, нито е окуражаващо. Повече от всичко, критиката разрушава силата на емоционалната връзка и връзката между двама души, които се обичат.
Новият колега на работа ще бъде критикуван, че е прекалено вежлив, че е човек на шефа, понеже получава повече похвали... А всъщност не е лесно да се признае, че някой се справя по-лесно от нас.

 

Ако някой съумее да разпознае деструктивния ефект на поведението си във взаимоотношенията с другите, може да потърси психотерапевтична помощ и да заживее по-цветно, усмихнато и благотворно.