Между майката и дъщерята има много специална връзка. Майката е тази, която предава женския си пример на дъщерята и от примера на майката дъщерята ще развие в бъдеще своите качества на жена. В съвременното общество тези връзки може да са съпроводени с някои затруднения и балансът във взаимоотношенията е нарушен.


Майката се стреми да бъде модел за подражание на дъщеря си и да ѝ предаде ценностите, както тя ги разбира. Майките често чувстват дъщерите си като свое продължение. И дъщерята иска да бъде като майка си, без да губи собствения си темперамент и своята гледна точка за нещата от живота. Колкото повече расте едно момиче и преминава в юношеството, толкова повече иска да стане независим човек. Разбира се, тя винаги има нужда от майка си, нейната помощ и нейното присъствие. Но тя трябва да може да развие и собствен мироглед и да успее да се диференцира. Това обаче може да бъде възпрепятствано от различни вътрешни несъзнателни забрани и бариери.


Ако майката се опитва да се наложи на дъщеря си, ако е критична, резервирана или безразлична към интересите на дъщеря си, тогава ще възникнат проблеми в отношенията. Майките са склонни да се налагат на дъщерите си. Или казано по друг начин, да се състезават с тях. Влизат в конкурентни отношения. Наблюдават се и случаи, в които между майка и дъщеря се появява съперничество, а причините може да са най-различни. Една от причините може да е ревността към по-младата и красива жена-дъщеря. Друга може да бъде професионалният успех, който майката не е имала, а дъщерята сега е успяла да постигне. Друга причина е, че бащата е много привързан към дъщерята, така че майката се чувства пренебрегната.


 

Конкуренцията винаги е двустранна. Не бива да се създава впечатлението, че надпреварата се дължи единствено на майката, тъй като дъщеря ѝ, от друга страна, също има своите задължения. Дъщерята има голяма емоционална нужда от майка си. Тя знае, че каквото и да ѝ се случи, има накъде да се обърне. Но не можем да пренебрегнем важния факт, че тя претендира за нежност и от баща си, който също ще бъде основният модел за подражание на нейния утрешен мъж. Съперничеството е двустранно. И когато дъщерята започне и навлезе в пубертета, където както от физическа гледна точка има "експлозия" на хормони, така и психологическо избухване, тогава започва период, в който много семейства се появяват конфликти.


Това са някои от основните причини, поради които не е толкова лесно да се поддържат балансирани взаимоотношения между майка и дъщеря. Разбира се, тук визирам най-простичката семейна конфигурация, състояща се от майка, баща и дъщеря. Разбираемо, в по-големи семейства, в които има и друга дъщеря, нещата стават още по-сложни. А представете си, когато има и синове в семейството. Конкретната система от съюзи, конфликти и несъзнателни изрази е уникална за всяко семейство. Въпреки това, дъщерите винаги имат нуждата да усещат, че майка им ще им предложи сърцето си, ще ги нахрани, ще ги стопли, ще ги утеши, ще бъде наблизо, както в периода на привързаност една към друга в детството. Само жените имат тази привилегия.


Момчетата също са привързани към майките си. Но те израстват, оттеглят се и започват да се идентифицират с баща си. За жената не е така. Жената не се идентифицира с баща си. Тя иска баща си. Различно е. Тя остава идентифицирана с майка си, така че всъщност може да бъде с нея дълбоко в себе си. Така че жените са по-сложни, по-многостранни. Те могат да се движат между баща и майка, докато се идентифицират с майка си. Ако нещо се обърка с бащата, те лесно се обръщат към майка си, докато мъжът, ако нещо се обърка с майката, няма къде да отиде. Трябва да намери друга жена, на която да се отдаде. Жената се връща при майката в себе си, тъй като тя никога не я е напускала.


Ако отношенията в двойката са достатъчно добри, тогава явленията на ревност и конкуренция ще бъдат по-меки и по-балансирани. Връзката на двойката е ценната информация, която се крие зад всеки проблем, който възниква в едно семейство и трябва да се грижим за тази връзка като за „зеницата“ на окото си.