Подкрепата от двамата родители има огромен ефект и значение за личността на децата. Бащата е важна фигура за формирането на характера на всяко момче. Момчетата формират възгледите си спрямо примера, който получават от своите бащи.
Ролята на бащата е много важна, защото той регулира границите и поведението на момчето. Например дете, което е израснало с баща, който постоянно отсъства и когато са заедно не общуват, може да стане отдалечен приятел, партньор или баща, тъй като е преживяло това като бащински модел в живота си.
Лесно бихме могли да кажем, че връзката баща-син е матрицата, в която за детето е моделът, който ще определи до голяма степен отношенията му с другите, начина на управление на различни ситуации, както и начина на изразяване на чувствата.
Да станеш баща, не в биологичен, а в психологически смисъл, е сложен процес, който в крайна сметка има за цел да създаде близка връзка с детето. Това изисква постоянни и ежедневни усилия, основани на физическото присъствие на бащата, активно участие и интерес.
Този процес не е автономен, а се влияе от различни други фактори, като личен опит, лични житейски цели, връзка с партньор и др.
Да си баща на син е трудна задача. Обществото се променя с бързи темпове, като в същото време много мъже намират за трудно да се освободят от прякото влияние на собствените си бащи или от подсъзнателното влияние на детските си преживявания със собствения си баща. Баща, който работи много, лишавайки детето си от присъствието си, може да е имал баща, който е правил същото. Баща, който не е нежен към сина си, може никога да не е получил нежност от собствения си баща. Повечето мъже имат само един учител, който ги учи какво означава бащинство, и това не е никой друг, а собственият им баща...
Още от ранна възраст е важно бащата да изгради връзка, основана на общуване и стабилност с детето си, за да може, когато детето навърши ученически години, да се чувства сигурно в лицето на бащата. Децата в детството имат склонност към несигурност и това се случва, защото докато се придвижват към външния свят и изграждат социалната си идентичност, те се изправят лице в лице с нови лица и това ги прави постоянно тревожни и с много въпроси. Наистина те се нуждаят от потвърждението на приятелите си, да играят с други деца и да принадлежат към някои малки групи, но тази нужда ще бъде още по-интензивна, когато не са я изпитали от родителите си. Отхвърлянето и чувствата, които възникват у децата, когато друго дете не се е отнесло добре с тях, винаги са неприятни и доста трудни за справяне. Специфичното „преживяване“ на отхвърляне, което може да започне в крехка възраст, е нещо, което може да продължи и в зряла възраст, ако не се управлява. И все пак подкрепата на бащата за сина му е изключително важна, защото действа и като модел за управление на подобни състояния. Отношението на родителя ще бъде за детето практически пример и модел за управление на извънредни ситуации.
Ако има проблеми от самото начало и бащата не успява да установи връзка на близост и доверие със сина си, често е трудно да се възстанови тази връзка след това. Дори ако бащата се промени, синът си спомня - съзнателно или подсъзнателно - старите си реакции, принуждавайки го - отново подсъзнателно - да възпроизведе старото си поведение.
Именно от бащата момчето взима пример и се учи как да изразява емоциите, съответно придобива и умения за емоционална саморегулация. Важно е да не забравяме, че сме израснали с мнения, които твърдят, че мъжете „трябва“ да бъдат твърди и силни, да не изглеждат уязвими и следователно да не изразяват чувствата си, понеже това се счита като проява на слабост. Мъжът в семейството е този, който може да разбие или затвърди този мит за своя син. Това е социална конструкция, която е важно да се промени от бащата. Така че позволете на децата си да говорят не само за своите постижения, но и за своите трудности. Да изразят открито своята радост, вълнение, но и своята тъга, гняв, разочарование.
И накрая, не забравяйте, че най-важното нещо за самите деца сте вие, защото вие сте техният пример и модел за подражание. Ако можете да бъдете близо до детето си, да общувате с него честно, да не го съдите, тогава то ще се научи чрез вас да изгражда стабилна представа за себе си. Това, от което детето ви се нуждае, е първо вие да го приемете. Тогава то няма да има нужда от одобрението на другите.
