В много ситуации се поглеждаш в огледалото и се питаш "Кой съм аз?". И отражението не ти дава отговор. И тук някъде се поражда тревожността. „Трябва да разбера кой съм. Иначе няма да мога да се успокоя.“


Смятам, че самопознанието е най-важното занимание, в което си струва да посветим енергията си. Но какво можем да направим? 


Да се върнем назад. В миналото всичко е било доста по-просто. В продължение на хиляди години хората не са имали много възможности. Много по-лесно е можело да разбереш кой си. Ти щеше да си ковачът, овчарят, майката, слугинята, принцът, фризьорът, робът... Имало е ясни роли в обществото и обикновено не са били по собствен избор. Просто се раждате с предопределена роля и я изпълнявате до края на житейския си път. Не е имало място, а вероятно и време за екзистенциални анализи. Екзистенциално това е била по-проста ера, основно поради три причини: човекът има само една роля, изпълнява я през целия си живот, не е по собствен избор.



И да се върнем в настоящето. В днешно време е крайно различно във всички аспекти. Американската мечта завладя западния свят и постепенно и стабилно останалите части от него. Сега живеем в свят, в който теоретично можем да станем, който си поискаме. Но всички опции са теоретични.
Общоизвестен факт е, че наличието на много възможности за избор ни прави по-несигурни. Тежестта на решението пада върху нас. И често това е тежест, която е твърде голяма за повдигане. Ницше вярва, че хората нямат психологически ресурси, за да управляват своите екзистенциални проблеми, и сякаш има резон в това твърдение. Сега имаме твърде много възможности за избор и е невъзможно да ги разберем достатъчно, за да действаме разумно. Психичното ни здраве понякога не може да издържи.


Когато осъзнаете, че не е нужно да продължавате да подкрепяте изборите, които сте направили, когато сте били по-млади; когато сте постигнали всичко, което трябва да постигнете и продължавате да сте нещастни, тогава настъпва кризата на средната възраст. Осъзнаваш, че си по-свободен, отколкото си мислиш и не знаеш какво да правиш с толкова много свобода. Нещо, което преди просто не е било валидно.


Изискването за уникален отговор на въпроса „Кой съм аз?” може да не е лесно в днешното общество. Днес изпълняваме много роли. Човек може да бъде изпълнителен директор на компания, родител, любител на природата, да се наслаждава на някое хоби, да е творец и да пътува. На практика, като човешко същество, всеки би могъл да извлече чувство за идентичност от всяка една характеристика. Но когато той иска да даде отговор на въпроса "кой съм аз", тогава неизбежно се създава объркване. Ние, хората, се нуждаем от ясни отговори за нещата. Ето как работи нашият мозък.

 

Разнообразието от нашите дейности, но и наличните възможности водят до фрагментация на нашата личност. Трудно ни е да намерим отправна точка, за да определим кои сме.


Част от психологията дори оспорва съществуването на характер, като твърди, че концепцията за характер има смисъл, за да може да се предвиди поведението на човек. И все пак наблюдаваме, че хората действат различно при различни условия. Понякога сме по-срамежливи, докато друг път сме по-общителни. Понякога по-енергични, а друг път по-мързеливи. Не можем да определим еднозначно характера на човек.


Това кой си е променлива величина. Допълнителен идиом на съвременната епоха е бързото развитие на технологиите, което нарушава статуквото, като постоянно създава нови и често ефимерни роли за хората (напр. блогър, инфлуенсър, стартиращ предприемач и т.н.). В житейското ни развитие в днешно време често се случва да променим курса си, дори понякога повече от веднъж.


Непрекъснато нарастващият темп на смяна на ситуациите превърна кризата на средната възраст в криза на четвърт живот, както младите хора на нашето време болезнено откриват.


Единствената истина е промяната. Промяната е единственото сигурно нещо, което ни се случва. Всичко тече, както е казал Херакъл, но психологически имаме голяма нужда от стабилност и сигурност в живота си. По този начин ние отчаяно искаме „завинаги“ в свят, където „завинаги“ е невъзможно да съществува. И никой не е постоянно един и същ.


Всичките ни клетки ще бъдат подменени няколко пъти до старостта. Ще се появят нови спомени и постоянно ще формираме много различен образ на старото си аз. Нищо не остава същото. Всичко се променя. Ако поразсъждаваме малко по-философски, ще разберем, че на практика (защото на теория всеки може да казва каквото си иска) не съществува фиксиран аз, който да се опитваме да дефинираме с въпроса „Кой съм аз?“. Няма истинско аз. Ние създаваме себе си. Ние не го откривате този Аз.


Ако не знаете кой сте, знайте, че е напълно нормално да се чувствате объркани и безпомощни в много моменти от живота си и да бъдете парализирани от чувството за свобода и много възможности за избор. Проблемът не е във вас. Вие просто сте човешко същество. Щастието не е нормално състояние за човека. Ние сме създадени да оцеляваме, а не да изкарваме прехраната си. Необходими са много усилия, за да се постигне щастие и може дори да не е възможно. Няма живот, в който да не съжаляваме за избора си в даден момент. Никога не можем да сме напълно сигурни.
Както казва екзистенциалният философ Сорен Киркегор, „единственият начин да разбереш живота е да погледнеш назад, но трябва да го живееш напред“.