Познавате ли хора, които често си приписват качества и възможности, които очевидно не притежават? Или хора, които разказват някои случки, забелязвате, че преувеличават и изкривяват истината? На какво се дължи това?


Хората, които преувеличават добродетелите си, го правят, за да се покажат в по-добра светлина. Но реално, зад това се крие една ниска самооценка. Обикновено се смята, че тези, които се самоизтъкват прекалено, страдат от липса на любов в по-ранните си години от живота. 


При хората с ниско самочувствие е наранено егото. Вероятно се е случвало в ранните години родителите да дават приоритет на собствените си нужди, без да зачитат достатъчно нуждите на детето и това често е несъзнателен процес и трудно може да бъде хванат още в зародиш. И именно нараненото его би могло да доведе в бъдеще до един патологичен нарцисизъм. Егоизмът като първи, основен смисъл е необходим, защото показва, че човек може да съобщи своите нужди, без да пита другия за всичко. Лошото отражение обаче създава усещането за ниска стойност, за липса на заслуги и тогава човекът се опитва да свръхкомпенсира, както казваме, тоест той придобива чувство за величие, той прави или мисли грандиозни неща, той мисли, че струва повече от способностите си, подценява другите, за да може да подхранва вярването си, че е по-добър. Всичко това е създадено от необгриженото его. 


 

Любовта към себе си е абсолютно нормална и необходима за всеки един човек, за да може да създава взаимотношения. Когато не виждаме другите, това отнема от радостта в живота ни. Кога става това? Когато нуждите ни са оставени на произвола. По този начин се създава едно его, лишено от здравословни граници. Такива хора често живеят с идеята, че другите са им длъжни. И тук много ясно прозира нуждата от грижа. Това обаче често води до непълноценни взаимоотношения. Дори когато такова лице е във връзка, често смята, че другият трябва да полага грижи за него. Това е вкорененото чувство за липсата на грижа. Така или връзката става непоносима и се създават цял куп проблеми, или си остава така, че човек влиза в мазохистична референтна рамка. Егоизмът, както го използваме днес в ежедневието, е придобил негативна конотация. Но истинският егоизъм е любовта към себе си, която е необходима. Именно това състояние кара човек да се чувства приятно, че нищо не му липсва, че има всичко необходимо, така че да не е взискателен. Има чувството, че сте пълноценен, щастлив. Другата страна на егоизма е негативната. Егоизмът е този, който излиза наяве и със сила, защото е породен от лишение. Той крещи и се ядосва, има ярост, която не е обработена. Този егоизъм е поставил в него проблемна връзка от първите години от живота.


Умението да обичаш себе си е хубаво нещо и това придава и влага чувство за стойност. Това дава възможност на човек да използва вътрешния си потенциал по един пълноценен начин във всички области на живота – във взаимоотношенията с другите, в професионалната сфера. Разгръща способността за автономност. Любовта към себе си дава възможност за спонтанно влизане във взаимоотношения без страх и предразсъдъци. Човек придобива способност да управлява нараняващите го ситуации. За него е по-лесно да въведе онези правила, които служат на контекста, в който расте и за който се чувства благодарен.