Ревността е естествена емоция. Тя е естествено чувство, което е субективно и няма нищо общо с настоящия партньор. Ревността е естествена реакция на страх от загуба.


Като всяка друга емоция, ревността може да варира по интензитет. Тя може да бъде преживяна от време на време и на лека основа или да достигне степен на патологичен характер и насилствено поведение. В първия случай леката форма на ревност може да доведе до преоценка на нещата, да даде тласък на човека да станете по-добър в някои области и да засили растежа на личността. Ревнувайки, осъзнаваш какво е ценно за теб в този момент. Така леката ревност може да поеме ролята на компас за следващите действия, които ще развият личността. Когато обаче надхвърли здравословните граници, може да се превърне в  катастрофално бедствие.


Емоционалният заряд, който носи със себе си упорита и прекомерна ревност, води много пъти до неконтролируемо поведение, което засяга психическото и физическото здраве. С него се свързват депресия, негодувание, неразумна защитна или агресивна нагласа, създаване на психеделични конфронтации, както и проблеми със съня, тревожни разстройства, раздразнителност, липса на концентрация, виене на свят и много други. В този случай това се превръща в една от най-сложните, изтощителни и неудобни емоции. Това е коктейл от гняв, тъга, подозрение и завист, който е способен да унищожи това, което е в полето му.



Ревността се създава от страха да не загубиш нещо, което се смята за важно. Ревността идва, когато започнете да се сравнявате с другите. Научните изследвания го свързват с ниското самочувствие и несигурността, които го следват. Те от своя страна, съзнателни или не, се възпроизвеждат в други лица или ситуации. Има и други причини за ревност, като предишни неприятни преживявания или някакво конкретно съревнование. Въпреки това, ревността отразява нашата несигурност и това е нещото, върху което трябва да се съсредоточим и да променим.


Само защото се чувствате зле, когато ревнувате, не означава, че ревността е нещо лошо. Да се чувстваш ревнив обаче е различно от това да се държиш ревниво. Можете да контролирате емоцията и да избягвате действия, които са вредни за вас и другите.


Ако сте решили да се изправите изцяло срещу ревността, трябва да я приемете. Признайте си първо, че ревнувате. Може би сте надхвърлили някакви граници и са създадени проблеми във вашите взаимоотношения и ежедневие. Но това е емоция, която е във вашата човешка природа и имате целия потенциал да я балансирате. Открийте ефектите от ревността във всяка област от живота си и спрете да мислите критично за тази конкретна емоция и за себе си. Ще успеете само да изпитате срам, гняв и други неприятни емоции, които няма да помогнат на вътрешните ви диалози. Вместо това предприемете действия, за да се върнете към спокойствието си. 


Вашите мисли са това, което определя вашите действия. Вземете молив и хартия и напишете историята на вашата ревност. След това я оценете. Оценете своята ревност. Дали се основава на заключения и предположения или на факти? Вижте какво точно тази емоция ви казва за вас самите. Може да има нещо общо с вашите нужди, които не са задоволени в тази конкретна ситуация, като сигурност, връзка, развитие, принос, интимност, утвърждаване, прошка или някои от вашите ценности. Можете да останете честни със себе си и другите, да обсъдите и прегледате ситуацията.