Фигурата на мащехата присъства в много приказки, често носи негативен контекст и буди негативни асоциации. Да си спомним приказките за Хензел и Гретел, Снежанка, Пепеляшка...


Какво е мащехата? По дефиниция това е съпруга на бащата, която не е биологична майка на децата, т.е. втората съпруга или поне изпълняваща тази роля. Ролята на мащехата е различна за всяко семейство и мястото ѝ в новото семейство се определя спрямо индивидуалните особености на конкретното семейство. Но тази роля може да бъде изпълнена с конфликти. 


Няма нищо предопределено в начина, по който действаме в доведените семейства. Всяко семейство има свои собствени начини на взаимодействие и решаване кой каква роля ще играе. Понякога една роля диктува определени очаквания, вярвания и предположения.



Подобно на това, което споменах за втория баща, втората майка не може да замести или измести биологичната майка на децата, въпреки че може да изпълнява социалната роля на майка. Видно и всички приказки за „злата“ мащеха, тя може да бъде силата, която разделя едно семейство, но може и да бъде и човекът грижещ се за емоционалния баланс между всички членове на това семейство, ако подхожда с разбиране, подкрепа и уважение. Създаването на успешно реконструирано семейство понякога може да бъде предизвикателство и стрес. Част от трудностите за много смесени семейства е установяването и управлението на отношения с доведени деца, което се налага да направи и доведената майка.


Основната необходимост е мащехата да позволи на партньора си да полага активна грижа за децата си и по никакъв начин да не се опитва да застава между тях, както и да запази авторитета на биологичната майка. Ако се наблюдава проблем с поведението на децата или дисциплината е неглижирана, това не е работа на втората майка. В този случай тя може да обърне внимание на партньора си, вместо да се опитва да налага дисциплина на децата. В противен случай може да си навлече доста негативи.


Мащехите често влизат в съревнование с биологичните майки, което носи негативни последствия за взаимоотношенията с децата. Важно е биологичните и доведените родители да са единни по отношение отглеждането и възпитанието на децата. Това ще носи на децата повече емоционална стабилност и няма да се лутат във вземането на решения, нито ще се опитват да използват подхода „разделяй и владей“. Насърчаването на споделеното родителство между партньора и биологичната майка на децата, може само да е от полза за всички в системата.


Доколко втората майка ще поеме родителска отговорност за доведените си деца, това е редно да бъде съгласувано с биологичните родители. Дори от правна гледна точка, доведеният родител няма право да взима никакви решения за заварените си деца, независимо от това колко добра връзка са изградили помежду си, освен в случаите на законно осиновяване. 


Връзката с новия партньор е ясна, но тази с новото дете не е. 


В семейната система в най-трудно положение е мащехата. Трудностите идват на няколко фронта. Често мащехите се чувстват приети за даденост от съпруга и детето заради работата, която вършат. Те се чувстват така, сякаш им е възложена голяма част от работата по отглеждането на дете без никаква съответна обич и приемане. Когато майката добави собственото си нещастие от ангажираността на мащехата с детето, мащехата често се чувства напълно неразбрана и неоценена.


Често мащехите се чувстват притиснати, че трябва да обичат своите доведени деца и очакват техните доведени деца да отвърнат на тази любов в замяна. Любовта е емоция, която не идва насила или защото така трябва. Ако мащехата обича доведените си деца, това е чудесно, но ако не ги обича, това също е приемливо, стига да им предоставя доброта, състрадание и уважение. Нека не забравяме, че тя влиза в това семейство основно водена от любовта към партньора.


Не е лека задачата на мащехата да изгради близки взаимоотношения с доведените си деца, особено ако тя не е приета добре и биологичната майка държи децата на дистанция. За добрите взаимоотношения между всички, мащехата е редно да прекарва лично време с доведените си деца, да намерят общи интереси и теми, които биха могли да бъдат обсъждани помежду им.


Въпреки опитите на втората майка да изгради близки и топли взаимоотношения с доведените си деца, тя може да бъде отхвърлена, което вероятно би причинило емоционална болка. Причините биха могли да бъдат най-различни – от лоялност към биологичната майка, страх да се привържат и да не претърпят отново загуба, страх от това, че бащата няма да им обръща достатъчно внимание и други. Отхвърлянето от доведените деца не е лично, то се базира на техните възприятия за ситуацията.


Да, ролята на мащехата е различна от тази на майката, но това по никакъв начин не намалява нейната стойност. Често мащехата вижда нещата по по-обективен начин, именно защото не е емоционално преплетена в процесите. Тя по-лесно би могла да забележи и разпознае нездравословни модели. Мащехата безспорно има влияние върху живота на доведеното си дете.